Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— Тъй, момче, тъй — закима Алевтина.
— После, в един момент, приблизително преди две седмици, сте забелязали, че Люба е станала значително по-спокойна и сте сметнали, че Павел й е помогнал и е снел магията от нея. Самата Люба е потвърдила това пред вас. Нали?
— Така, така ти казах.
— Защо тогава сте си помислили, че душата й е умряла? Нали ако богоугодният човек Павел е снел магията от Люба и я е успокоил, Люба е трябвало да се почувства по-добре, а не по-зле. А от вашите думи излиза, че й е станало по-зле, че едва ли не се е превърнала в жива покойница. Защо?
— А, което не знам, не знам. — Алевтина отново помрачня и някак се затвори. — Казах ти какво стана и какво видях с очите си. А за Павел не отговарям. Знам ли какви магии й е правил…
След като излязоха от гробищата, оперативните работници известно време вървяха мълчаливо, после, без да се наговарят, свърнаха в една пресечка и влязоха в малко полутъмно кафене. Взеха си по един хамбургер и по една пластмасова чашка с рядко, безвкусно кафе и се настаниха на най-далечната ъглова маса в полупразния салон.
— Как ти се видя бабката? — попита Коротков и отхапа от топлия, но прекалено силно подправен с пипер хамбургер.
— Лъже — сви рамене Лесников.
— Мислиш ли?
— Личи си от километър. Сигурен съм, че тая бабка е щатна посредничка между нещастните жени и разни доморасли магьосници. Сметката им е правилна и практически безпогрешна. Откъде при съществувалото десетки години атеистично възпитание изведнъж се вземат жени, които, не щеш ли, стават набожни? Седемдесет, та дори осемдесет процента от тях са същества, които не са в състояние да се справят с личните си проблеми и отиват в черквата от безизходица. Разбира се, нямам предвид дълбоко религиозните бабички, сега говоря за жени на възраст от двайсет до петдесет и пет години, за такива, които са израсли и са изживели живота си с убеждението, че бог няма. Повярвай, Юрок, онези, които не носят у себе си злоба и отчаяние, са единици в черквата. Разбира се, има такива, които греят отвътре с добротата и честност та си, но повтарям — те са единици. Основната маса жени в детеродна възраст идват в черквата като при психотерапевт. Нуждаят се от помощ — и ето ти я насреща Алевтина. Снемане на уроки, правене на бели и черни магии, любовни билета и тем подобни. Тя непрекъснато доставя клиентки на такива мошеници.
— Слушай, Игор, а ти изобщо ли не вярваш в тези магии? Стопроцентово?
— Юрок, не се захващай с мен — усмихна се Лесников. — Има ли значение дали аз вярвам или не? Напълно допускам, че някои от тези магьосници умеят едно-друго, но определено не всички. А горките женици ходят при всички. И всички вземат пари срещу услугите си. Кога ще навестим богоугодния Павел? Днес ли?
— Днес — въздъхна Коротков. — Да хапнем и ще вървим.
Богоугодният човек Павел се оказа почти двуметров юначага с широка кестенява брада, дълга до раменете коса и звучен бас. Вероятно беше доста добър психолог, защото веднага разбра, че двамата мъже, позвънили на вратата му, са дошли за всичко друго, само не и да споделят лични трагедии. Затова навреме се стегна и не започна да се прави на интересен още от прага, както постъпваше обикновено, представяйки се пред доверчивите женоря за маг и вълшебник. Вярно, все пак беше облечен не твърде подходящо за случая, дрехите му бяха предназначени именно да впечатляват доверчиви женоря: дълга бяла роба, която скриваше фигурата му чак до глезените, многобройни гривни по мощните му космати ръце, метален обръч, обхванал главата му от челото до тила.
— Павел Василиевич Леваков? — попита Юра.
— Същият — широко се усмихна богоугодният човек. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Ние сме от криминалната милиция. Трябва да ви зададем няколко въпроса…
Жилището на богоугодния магьосник беше малко, тъмно и мръсно, но за сметка на това на всяка крачка в него биеха на очи атрибути на магията: свещи, препарирани змии, малки восъчни фигурки, сухи клонки от различни дървета и разноцветни стъкленици с причудливи форми. Разговорът с Леваков не се оказа труден. Той имаше добре премислена база за общуване с правоохранителните органи, очевидно това му се бе случвало неведнъж, беше набрал опит, затова и не се опита да се затвори в себе си, не отказваше да отговаря на въпроси и така спести време на детективите. Този напълно съвременен и повече от циничен млад човек изобщо нямаше от какво да се страхува.
— Хората идват при мен като при психотерапевт, макар винаги да ги предупреждавам, че не съм лекар и нямам медицинско образование. Но аз — на това място той смутено се усмихна и разпери ръце — някак съумявам да помагам на хората… Вероятно е природна дарба, но наистина успявам да облекча страданията им, повярвайте ми.