Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
Така! Леваков вече не можеше да бъде обвинен в незаконна знахарска практика. Доста умно. Интересно — дали се бе сетил сам или някой го бе консултирал?
— Вие вероятно сте чували за широко използвания в медицината метод на лечение с помощта на плацебо. Казват на болния, че му дават силен препарат, който ще му помогне например да се въздържа от употреба на алкохол, а всъщност му дават обикновен аспирин или аналгин или нещо също толкова простичко и безвредно. Болният е сигурен, че е взел силнодействащ препарат, който непременно ще му помогне, получава се самовнушение и резултатът е просто смайващ. Аз действам по същия начин. Когато при мен дойде някоя жена и помоли да направим магия на нейна съседка или позната, аз прекрасно си давам сметка, че моята клиентка се нуждае само от чувството, че въпросната съседка е зле. Искам да разберете разликата: не е важно какво става в действителност с прословутата съседка, важно е какво мисли по въпроса моята клиентка. Знаете ли, много често се случва животът на обекта на омразата да е за ожалване, но моята клиентка мрази този обект и смята, че именно той й е отнел щастието. Безсмислено е да я разубеждавам и уговарям. Извършвам редица манипулации, които клиентките приемат като правене на магия, и казвам: „От днес нататък болест ще мъчи твоята съседка и ти често ще я виждаш бледа и със сенки под очите, особено вечер. Щастието ще я напусне, очите й постоянно ще са зачервени от плач. Любовта ще я напусне и макар че тя с всички сили ще се преструва, че всичко й е наред, да знаеш, че това ще е измама. Любимият ще я е разлюбил. И дори да не я е изоставил, тя пак ще живее до мъж, който не я обича.“ И все в този дух — в зависимост от причините клиентът да мрази обекта. Това е то, такъв е моят метод.
— И наистина ли помага? — учуди се Коротков.
— О, и още как! Омразата е сляпа, както впрочем и любовта. Изобщо всички силни емоции са слепи и глухи. При такива състояния човек може да внуши каквото си поиска. Въпросът е от кой тип е клиентът. Има хора, които са склонни да търсят причините за всичко у себе си. На такива не мога да помогна, на тях им трябва добър, квалифициран психоаналитик. Но те са малцинство. Болшинството от хората, особено жените, са склонни да търсят причините за своите нещастия и изобщо за всички несполуки не у себе си, а у другите. Търсят ги в интригите на враговете си например. В тяхната зла умисъл. Безсмислено е да им обяснявам, че първо трябва да надникнат в себе си. Но тези хора се нуждаят от помощ и аз им помагам. Те искат да вярват, че източникът на техните нещастия се намира някъде извън тях и им причинява зло, макар че те нямат никаква вина. И колкото и да се старая, не признават своята вина. Изпитват нужда да обвиняват някого и аз чрез прости манипулации ги карам да повярват, че този някой вече е наказан. Всичко около него е лошо и от ден на ден се влошава, затова клиентът може да престане да го мрази. И клиентът се успокоява. Омразата си отива, а понякога дори отстъпва място на съчувствието. Понякога се случва дори между клиента и обекта на магията да се зароди приятелство.
Да, този трийсетгодишен нехранимайко определено нямаше защо да се страхува от милицията. Той не вършеше абсолютно нищо противозаконно. А пък дето вземаше пари от клиентите — с това би трябвало да се занимава данъчната полиция. Нищо чудно дори и в това отношение всичко да му е наред.
— Павел Василиевич, имали ли сте клиентка на име Любов Сергиенко?
— Не ми казвайте фамилни имена — не ги питам за тях, така че не ги знам. Какво нещастие я е сполетяло?
— Приятелка й е отнела любовника, докато самата Люба е била на работа в чужбина.
— А, да, имах такава, имах. Чудно момиче — светлокосо, с бенка над горната устна, нали?
— Да, тя е. Опитахте ли да й помогнете?
— Разбира се, нали дойде да търси помощ.
— Разкажете ни какво по-точно се случи с нея…
Очите на хубавото светлокосо момиче бяха подпухнали и зачервени. Павел веднага разбра, че през последните дни тя често и дълго е плакала.
— Влизай, мила — каза той, отвори вратата пред нея и започна своя обичаен спектакъл: — Разкрий ми нещастието си, не бой се, разкрий го.
Нещастието на момичето на име Люба беше най-обикновено и от най-разпространените: любимият я напуснал. По разпространеност това нещастие стоеше на първо място, на второ бяха пиещите съпрузи, на трето — проблемните деца. Единственото, което отличаваше Люба от огромното болшинство клиентки на Павел, беше липсата на стремеж да си върне неверния любим.