Незаключената врата

— А има ли нещо относно съпруга на Воронова? Какво успяхте да научите?

— Засега нищо ново. Нямаме информация господин Ганелин в каквато и да е степен да е заинтересован от прекратяването на снимките.

— А изобщо търсили ли сте такава информация? — повиши тон Афанасиев. — Какво сте правили през цялото време? Вестничета ли сте чели? На теб ти бяха нужни три дни, за да ми донесеш ей тези — посочи с пръст запитването той, — тези три жалки имена! Всеки друг служител щеше да го направи за два часа. Какво става, Каменская? Смяташ ли да работиш нормално, или изобщо не те бива за това?

Какви три дни? Какво говори той? Началникът й възложи да се порови в публикациите на Нилски и да намери възможните недоброжелатели в сряда вечерта. А в четвъртък от шест и половина сутринта тя се занимаваше изключително със завърналата се Яна Нилская — отначало я разпита лично, после до късно вечерта тича по адреси в търсене на свидетел, който би могъл да каже поне нещичко за тайнственото писмо, подхвърлено в якето на Руслан Нилски. Сега е петък сутринта и тя все пак успя да намери време, за да прерови чрез интернет кузбаската преса и дори да прочете значителна част от материалите, написани навремето от Руслан. При това го направи през нощта, в дома си, на своя компютър. Кой служител би могъл да направи същото за два часа? Ами че той щеше да изгуби половин ден, докато намери компютър, свързан с интернет, а после още половин ден щеше да се лута в търсене на човек, който да му каже как и къде да търси регионалната преса. Какво погрешно направи тя? С какво заслужи тези упреци?

Какво пък, така да бъде, ще каже всичко, което смяташе да каже. Вероятно това няма да е правилно, но въпреки всичко тя ще го каже. Настя дълбоко въздъхна, стегна се с мъжество.

— Вячеслав Михайлович, искам да се извиня пред вас за това, което казах завчера. Обиди ме вашата критика, тя ми се стори незаслужена и не се сдържах. Признавам вината си и моля да ме извините, задето допуснах неправилен тон в разговора си с ръководител. Но аз добре си спомням подробности от нашето съвместно следване в университета. Можете да бъдете спокоен, не смятам да използвам факта, че се познаваме отдавна, няма да ви моля за нищо и няма да разчитам на привилегии или някакво особено отношение. Дори няма да ви наричам Афоня и да се обръщам към вас на „ти“. Но именно поради факта, че ви познавам като тройкаджия, използвал чужди пищови, и нагъл спекулант, аз няма да търпя критика от ваша страна, ако сметна, че тя е несправедлива. Не възприемайте моите думи като шантаж, но аз работя в отдела от петнайсет години и се ползвам с определен авторитет сред младите служители. А вие засега не се ползвате с такъв. И ако започна пред всички аргументирано и обосновано да опровергавам вашата критика, това няма да ви е от полза. Не ви заплашвам, а просто се старая да бъда честна и ви предупреждавам да бъдете готов за това.