Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Ние с вас не знаем какво е станало в действителност — сви рамене Настя. — Нали вашето първо предположение е било, че престъпниците са целели обир, но някой им е попречил, така че те са избягали, преди да успеят да вземат нещо от потърпевшия. И освен това, ако правилно съм разбрала това, което ми разказаха, Елена Богомолова не е знаела точно колко пари е имало в портфейла на мъжа й. Да, имало е някакви пари, но без показанията на самия Богомолов ние никога няма да научим колко са били първоначално. Ами ако са били много? Ами ако престъпникът все пак ги е взел?
— Тогава защо не е взел всичките? — възрази Антон.
— Две причини. Първата: голямото количество пари е било прибрано отделно, в плик, именно тях е взел престъпникът и не е взел нищо от портфейла. Втората: той е умен, този хипотетичен престъпник, взел е много пари от портфейла, а е оставил малко, та ние с вас, глупавите детективи, да си помислим, че изобщо не е пипал портфейла. Ако помислим добре, можем да намерим и трета причина, и четвърта. С една дума, аз не бих изключила Боб от кръга на заподозрените. Но разбира се, решавате вие, нали сте представител на властта. А аз съм само ваш консултант.
— Разбрах — кимна Сташис.
Той се обади на Зарубин, разказа му за дъщерята на Богомолов и нейния приятел и между другото, помоли да разпитат хората, с които Богомолов е общувал в събота, 6-и ноември: може някой да знае за пари, които е възможно да е носел със себе си? Хонорар или върнат от някого дълг, или обратното, сума, която самият Лев Алексеевич е взел назаем. И тогава вече трябва престъпникът да се търси сред хората, които са знаели за тази сума. Зарубин в отговор, и то толкова силно, че го чуваше дори Настя, се развика, че нали и ние не сме глупаци и вече сме проверили, а колкото до новите, свързани със случая, лица, той вече съжалява за решението си да прати в театъра Каменская. Още два дни — и ще трябва да проверяват всичките двеста служители и техните многобройни роднини.
— Анастасия Павловна, а какво целим с разпитите на портиерките и на охранителите? Нали Ева ни изброи всички, които са идвали при Богомолов, и май не забелязахме подозрителни лица сред посетителите.
Настя въздъхна.
— Антон, нали чухте с ушите си: Лев Алексеевич е бил повече от лоялен към момичето, не го е претоварвал с работа и често го е пускал да излиза. Ами ако интересуващите ни хора са идвали именно когато тя не е присъствала? А, между другото… Ева! — извика тя.
Ева веднага дотича и застана до вратата като примерна ученичка пред черна дъска в очакване на въпроса на учителя.
— Кой обикновено седи в приемната вместо вас, когато Лев Алексеевич ви пуска да излезете?
— Завеждащата трупата — веднага отговори момичето — или някой от счетоводството.
— Кой именно? Обикновено едни и същи служители ли?
Ева помисли малко.
— Не знам точно, но мисля…
Тя назова две имена и Настя си ги отбеляза: непременно трябва да поговорят с тези дами и да им зададат същите въпроси. Интересно, по какъв принцип Богомолов е подбирал служителки за подобни случаи? Която е по-предана? Или която е по-привлекателна външно? Завеждащата трупата — ясно, тя е предана на художествения ръководител, ами счетоводителките?
За миг я споходи неприятното усещане, че се занимава не с каквото трябва. Някакви глупости. Всъщност има ли значение кой е бил в приемната на ръководителя, когото са нападнали късно през нощта и са го ударили с тежка бухалка по главата? Тя, Настя Каменская, пак излишно се задълбочава в подробности, които в резултат не водят наникъде и не донасят абсолютно никаква полза, освен може би чувство за добросъвестно свършена работа и увереност, че нищо не е пропуснато.
Тя излезе в приемната и помоли Ева да кани хората от пропуска и охранителите веднага щом започнат да идват.
Първата свидетелка се появи след четвърт час, беше възрастна портиерка, която живеела в съседната сграда. И останалите не закъсняха. И Настя, и Антон питаха всички за едно и също: дали напоследък при Богомолов са идвали непознати посетители, може би хора със скъпи коли или с откровено бандитска външност, дали някой не е оставял писма или пакети. Дали не е имало случаи някой да е дошъл да види Лев Алексеевич, а да не са го пуснали? Редът бил такъв: посетителят трябва да каже на пропуска кого търси и съответният служител трябва лично да дойде на служебния вход и да го посрещне. За хората, идващи при Богомолов, излизала Ева. Изключение правели за хората, които идвали в театъра постоянно и които всички дежурни познавали по физиономия, в частност за съпругата и дъщерята на Лев Алексеевич, както и за още няколко души. Ако Ева я нямало, за гостите слизал човекът, който дежурел в приемната. Май не се е случвало да са водили при Лев Алексеевич подозрителен човек, когото той може би не е искал да приеме и е трябвало да го убеждават. Във всеки случай никой от разпитваните не можа да си спомни нещо подобно. Истината е, че има едно твърде съществено „но“: до кабинета на художествения ръководител можело да се стигне от фоайето пред партерните ложи, тоест при Богомолов можел да влезе всеки зрител по време на спектакъл и това би останало незабелязано от дежурните и охранителите. Така че детективите не можеха да избегнат разговорите със завеждащата трупата и дамите от счетоводството.