Сибирски тайни

— Сега кажи за безпокойството. За горестите ти ще поговорим после. Тъга по професията — това го разбирам.

Виктор я погледна със съчувствие и отпи голяма глътка бира.

— Ами за убийството на Милановская си мисля… Няма никакво отношение към нашия въпрос, но ужасно ме измъчва любопитството. Знаеш ли нещо?

Преди да отговори, майорът отпи още една голяма глътка, бавно избърса устните си с хартиена салфетка.

— Теб пък какво те интересува? Както казваше един мой познат, „обосновете въпроса си“.

— Нали ти казвам: просто ми е любопитно. Ако не можеш да отговориш — няма проблеми, ще го преживея.

— Мога. Само не знам трябва ли.

Настя сви рамене, постара се да потуши обидата, която веднага я обзе и започна да се разраства буквално за секунди. Ама за какви обиди става въпрос тук? Нима може да се разгласява информация за престъпление пред външен човек, пък бил той и бивш колега, дошъл при теб с препоръки от стар и уважаван познат? Не може. Това е непоклатимо правило. Интересен феномен: човек уважава правилата и се ядосва, когато някой не ги спазва, но спазят ли правилото по отношение на него, веднага се обижда.

— Добре де, не се цупи — засмя се Егоров, — я да видя ведро лице! Работя по случая с Милановская, така че знам всичко. Каквото мога — ще ти разкажа, а каквото не мога — не се сърди. Какво, учудваш се, че са ми възложили истински случай ли? Ами защото нямат избор, кой да работи, като всички без почивка се трепят по еколозите. Пък това е някаква си световнонеизвестна редакторка. Дадоха ми за помощник едно хлапе от района, съвсем зелено, било е дежурно и се случило първо при трупа на Милановская. Е, после наистина ни прикачиха и един тип от моя отдел, нещо като надзирател ни се пада, че нали нас не ни бива.

— Тоя тип разбира ли си от работата? — попита Настя. — Или е прост контрольор?

— Нормален е — кимна Виктор. — Добър професионалист. Вярно, като човек не е… Ето, виждаш ли, налага се да пия безалкохолно в работно време, че да не се издъня. Той е човек на шефа на управлението, така че може и да ме изпее.

„Ето на, обидо, напразно узряваш и наливаш сокове. Ще ти извия врата, докато не си се надигнала в цял ръст и не си успяла да отровиш душата ми“ — помисли си Настя укорително. Не, напълно ясно е, че трябва да направи нещо с тази нейна обидчивост, инак няма живот.

— Вчера ми споменаха, че според всички Милановская е била убита по поръчка на Горчевски — предпазливо поде тя.

— Кой ти каза?

— Всъщност ми го довери приятелката на Ворожец, но тя се позова на градската мълва. Говорело се, че Милановская изровила някаква информация за миналото на Горчевски и можела зле да го компрометира.

Егоров се усмихна кисело.

— Целият град говорел, значи? Виж ти. Нещо бързо се разприказваха. Впрочем нищо чудно, телевизионерите са разнесли слуховете, от тях са тръгнали. Не, Настя, това са глупости. Шестото чувство ми подсказва, че няма нищо подобно, празна работа. И ръководството смята така. На тях не им е изгодно да се джафкат с Горчевски преди изборите, нали разбираш. Ами ако той стане кмет? Ще им се привидят звезди посред бял ден. Всъщност Милановская е получила предложение в токшоуто да се говори в определена посока по повод на проекта за магистралата. И очевидно е отказала. С тази версия се занимава тъкмо Хохлов, нашият доморасъл контрольор. Мен и момчето от района не ни допускат до нея, забъркана е политика, тяхната верица, висши сфери, задействана е областта, ние трябва да си знаем гьола.