Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Размишлявала си? Какво имаш предвид?

Нискито поклати глава.

— Не ме прекъсвай, момиче. Дойдох да ти кажа нещо. Взех решение. — Тя седна на леглото на Мириамел: движеше се така, сякаш бе остаряла поне с четиридесет години. — Първо — знаеш ли къде е лодката?

Мириамел кимна.

— Близо до средата на кораба откъм десния борд, виси на въжетата на лебедката. — Най-после поне някаква полза от живота й като дете сред морски хора.

— Добре. Иди при нея следобед, когато си сигурна, че никой не те гледа. Скрий това там. — Нискийката повдигна наметалото си й стовари на леглото няколко вързопа. Четири бяха малки мехове с вода, здраво завързани. Другите два бяха пакети, увити в зебло. — Хляб, сирене и вода — обясни Ган Итай. — И няколко кукички от кост, та да можеш да поприбавиш малко риба към храната си. Има и още някои дреболии, които могат да ти потрябват.

— Какво означава това? — Мириамел се втренчи в старата жена. Ган Итай все още изглеждаше като мъкнеща ужасно бреме, но очите й се бяха пооживили и проблясваха.

— Означава, че ще избягаш. Не мога да седя и да гледам как те сполетява такова зло. Нямаше да съм истинско дете на Кормчията, ако можех.

— Но това не е възможно! — Мириамел се бореше срещу вълната на безумна надежда. — Дори ако успея да се махна от кораба, Аспитис ще ме настигне за няколко часа. Вятър ще излезе дълго преди да стигна до суша. Смяташ ли, че мога да изчезна на десет левги в пустото море или да греба по-бързо, отколкото плува „Облакът на Еадне“?

— Да гребеш по-бързо? Не. — В гласа на Ган Итай имаше странна гордост. — Разбира се, че не. „Облакът на Еадне“ е пъргав като делфин. Но колкото до това как… Остави това на мен, дете. Това е останалото от моите задължения. Но ти трябва да направиш нещо друго.

Мириамел преглътна възраженията си. Безразсъдната, упорита активност не й бе помагала особено досега.

— Какво?

— В трюма в едно буре близо до десния борд са опаковани инструменти и други метални стоки, намазани с масло. На бурето има надпис, така че ще го намериш лесно. Слез в трюма след залез, вземи секач и дървен чук от бурето и свали оковите на Кадрах. Но той да си стои там и да не мърда.

— Да му разсека веригите? Та всички на кораба ще ме чуят! — Отново я обзе отчаяние. Вече бе ясно, че планът на нискито просто не може да успее.

— Ако носът ми не ме лъже, бурята скоро ще се разрази. Кораб в морето при силен вятър издава много шумове.

Ган Итай вдигна ръка, за да предотврати следващи въпроси.

— Просто го направи, после излез от трюма и се прибери тук, но не позволявай да те заключат! — Тя размаха дългите си пръсти за по-убедително. — Дори ако трябва да се престориш на болна или луда, не позволявай на никого да спуска резе между теб и свободата! — Златистите й очи се вторачиха в Мириамел и тя усети как съмненията й се изпаряват.