Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

„И аз се радвам, че те виждам. — И наистина се радваше. Саймън не си бе давал сметка колко му липсваше спокойният глас на Джирики. — Ние сме на Камъка на раздялата — Сесуад'ра. Елиас изпраща войски. Можеш ли да ни помогнеш?“

Лицето на Джирики помрачня.

„Не мога скоро да дойда при вас, Сеоман. Трябва да се пазите сами. Баща ми умира“.

„Аз… Аз съжалявам“.

„Той закла хрътката Нику'а, най-големия звяр, раждан в бърлогите на Накига, но при това получи смъртоносна рана. Това е пореден възел на свръхдългия конец, пореден кръвен дълг към Утук'ку и… — той се поколеба — и другите. Все пак родовете се събират. Когато баща ми най-после отиде в Горичката, Зида'я отново ще тръгнат на война“. — След първото лумване на гняв ситът се бе върнал към обичайното си спокойствие, но Саймън долавяше скрито напрежение, възбуда.

У Саймън се надигна надежда.

„Ще се присъедините ли към Джосуа? Ще се биете ли заедно с нас?“

Джирики свъси вежди.

„Не мога да ти кажа, Сеоман, а не мога да давам напразни обещания. Ако зависи от мен, ще се бием, и за последен път Зида'я и Судхода'я ще се сражават заедно. Но има и много други, които ще говорят, когато говоря аз, и много други, които си имат собствени възгледи. Стотици пъти сме танцували Годишния танц, откакто всички родове бяха заедно на един военен съвет. Погледни!“

Лицето на Джирики потрепна и бавно изчезна и за кратко Саймън видя облачен пейзаж, широк кръг дървета със сребърни листа — издигаха се високи като кули. Под тях се бяха събрали безчет сити в брони с невероятно разнообразни форми и цветове, брони, които проблясваха и потрепваха в потоците слънчева светлина, изливащи се върху тях през клоните.

„Погледни. Членовете на всички родове са се събрали в Джао е-Тинукай'и. Чекай'со Кехлибарените кичури е тук, както и Зинджаду, учената господарка на изчезналия Кементари, и Ийзаши Сивото копие. Дори Куройи Ездача е дошъл, а той не е идвал на Годишния танц от дните на Ши'ики и Сендиту. Прокудените са се завърнали и ние ще се бием като един народ, както не сме правили от падането на Асу'а. Поради тази причина поне смъртта на Амерасу и саможертвата на баща ми няма да са напразни“.

Видението на въоръженото множество избледня и Саймън отново видя Джирики.

„Но аз имам съвсем малка власт да ръководя това събиране на сили — каза той, — а и ние, Зида'я, имаме много задължения. Не мога да обещая, че ще дойдем, Сеоман, но ще направя всичко възможно да изпълня собствения си дълг към теб. Ако много ти трябвам, повикай ме. Знаеш, че ще направя каквото мога“.

„Знам, Джирики. — Сякаш имаше много други неща, които трябваше да му каже, но мислите на Саймън бяха във вихрушка. — Надявам се, че скоро ще се видим“.

Най-после Джирики се усмихна.

„Както вече ти казах веднъж, младежо, една много немагьосническа мъдрост ми подсказва, че пак ще се видим. Бъди смел!“

„Ще бъда“.

Лицето на сита стана сериозно.