Пазачът на фара [bg]

– Не разбирам къде може да се е дянала лодката.

Той повдигна шапката си, за да се почеше по темето.

– Възможно ли е просто морето да я е отнесло? – попита Патрик и последва Гунар до празното място.

– Ами не мога да твърдя нищо със сигурност, освен че лодката не е тук – отвърна той, но после поклати глава. – Мате винаги се стараеше да я завързва стабилно, научи се да го прави още като малък. Нито пък е имало някаква буря, така че ми е трудно да си представа, че просто се е отвързала. – Той отново поклати глава. – Някой трябва да я е откраднал. Но не разбирам за какво им е старата моторница.

– Ами все струва някоя и друга крона – каза Патрик и клекна до водата, огледа мястото на лодката и пак се изправи. – Ще докладвам веднага, щом отида в управлението. Но като начало ще проверим дали има някой в Бреговата охрана. Ако правят обиколка, можем да им кажем да си отварят очите.

Гунар не отговори, а просто последва Патрик обратно към моста. Двамата изминаха мълчаливо краткия път покрай рибарските колиби и стигнаха до мястото на кея, където се намираха офисът и лодките на Бреговата охрана. Там като че ли нямаше никого, а щом Патрик дръпна вратата, офисът се оказа заключен. Но после видя нещо да помръдва зад прозорците на най-малката лодка, „Моята Луис“, затова отиде и почука на стъклото. На кърмата се появи мъж и Патрик разпозна Петер, който им бе помогнал през онзи злощастен ден в морето, след като една от участничките в риалити шоуто бе убита.

– Здрасти, с какво мога да ви услужа?

Той се усмихна и избърса ръцете си в една кърпа.

– Търсим една изчезнала лодка – каза Патрик и посочи към мястото, откъдето бяха дошли. – Лодката на Гунар. Не е там, където би трябвало да бъде, и не знаем къде е изчезнала. Помислехме си, че може да се огледате за нея, като излезете в морето?

– Чух за случилото се – каза Петер бавно и кимна на Гунар. – Моите съболезнования. Естествено, че ще помогнем. Мислите ли, че може сама да е отплавала? В такъв случай едва ли е стигнала далеч. Би трябвало да се насочи към града, не към морето.

– Не, по-скоро смятаме, че е била открадната – каза Патрик.

– Разбирам, понякога хората са ужасни – каза Петер и поклати глава. – Гунар, ти имаше дървена моторница, нали? Със син или зелен навес?

– Със син. На кърмата пише „София“ – отговори той и се обърна към Патрик. – Като млад бях влюбен в София Лорен. А когато срещнах Сигне, си помислих, че тя страшно прилича на нея. Така че кръстих лодката „София“.