Английският шпионин [bg]

Целта на КГБ бе била да превърне Маделин Харт в англичанка и чрез дългогодишно обучение и манипулации те бяха успели да го направят. Познанията ѝ по руски език бяха ограничени и тя не изпитваше преданост към страната, която бе напуснала като дете. Нейното желание при завръщането ѝ в Англия бе да възобнови стария си живот, но от политически съображения и съображения за сигурност това се бе оказало невъзможно. Габриел ѝ беше дал да ползва любимата му вила в Корнуол. Знаеше, че мястото ще ѝ хареса. Тя бе отгледана със социални помощи в общинско жилище в Базилдън, Англия. Маделин не искаше нищо повече в живота, освен една стая с изглед38.

— Как ме намерихте? — попита тя, като се изкачи по стълбите на терасата. И после се усмихна. Това беше същият въпрос, който бе задала на Габриел онзи следобед в Санкт Петербург. Очите ѝ бяха все така синьо-сиви, широко отворени от вълнение. Сега те се присвиха от безпокойство, докато оглеждаше внимателно нараняванията по лицето му. — Определено изглеждате ужасно — каза Маделин със специфичния си английски акцент. Беше комбинация от лондонски и есекски акцент, но без следа от московски. — Какво се случи?

— Беше ски инцидент.

— Не ми правите впечатление на човек, каращ ски.

— Беше ми за първи път.

Последва момент на леко неудобство, когато тя го покани да влезе в собствения му дом. Маделин окачи палтото си на закачалката до неговото и влезе в кухнята да направи чай. Тя напълни електрическата кана с минерална вода и извади от шкафа стара кутия от „Харни енд Санс“. Габриел я беше купил преди сто години от магазина „Морисънс“ в Маразайън. Той седна на любимия си стол и се загледа как друга жена населяваше пространството, заето обикновено от съпругата му. Лондонските вестници лежаха на плота, непрочетени. Във всички тях на видно място бяха поместени статии за трагичния бомбен атентат на Бромптън Роуд и вътрешните борби между разузнавателните служби на Великобритания. Алон погледна към Маделин. Студеният морски въздух бе придал лека руменина на бледите ѝ бузи. Тя изглеждаше доволна, дори щастлива, и изобщо не приличаше на съсипаната жена, която бе открил в Санкт Петербург. Изведнъж сърце не му даде да ѝ каже, че тя бе причината за всичко, което се беше случило.

— Бях започнала да си мисля, че никога повече няма да ви видя — каза тя. — Мина…

— Твърде много време — довърши Габриел, като я прекъсна.

— Кога за последен път сте идвали в Обединеното кралство?

— Бях тук това лято.

— По работа или за удоволствие?

Той се поколеба, преди да отговори. Дълго време след нейното бягство от Русия Алон дори не бе искал да каже на Маделин истинското си име. Родоизменниците имаха навика да ги обзема носталгия.