Третият близнак [bg]

Отново облечена, Джийни се върна в колата. Лайза подкара към летище „Ричмънд — Уилямсбърг“, където оставиха наетия автомобил и се качиха на самолета за Балтимор.

Ключът към мистерията сигурно е в болницата, където са били родени Денис и Стивън, мислеше си Джийни, докато самолетът излиташе. По неизвестен начин бе станало така, че еднояйчни близнаци са излезли от тази болница с различни майки. Приличаше й на приказка, но сигурно нещо подобно се е случило.

Разрови се из документацията, която извади от куфарчето си, и сравни рождените дати; на Стивън бе на 25-и август. За свой ужас откри, че Денис се бе появил на бял свят на 7-и септември — почти две седмици по-късно!

— Сигурно има някаква грешка — усъмни се тя. — Как така не съм обърнала внимание на това досега? — Погледна към Лайза и й показа документите.

— Ще проверим — отвърна Лайза.

— В някой от въпросниците включено ли е в коя болница е роден обектът?

Приятелката й се засмя мрачно:

— Мисля, че точно този въпрос сме изпуснали.

— В такъв случай сигурно е била военна болница. Полковник Логън е военен, а се предполага, че и Майора е бил такъв, когато се е родил Денис.

— Ще проверим — кратко отвърна Лайза.

Тя не споделяше нетърпението на Джийни. За нея това бе просто поредният научноизследователски проект. За Джийни обаче той бе всичко.

— Искам веднага да проверя — заяви тя. — Има ли телефон в този самолет?

Лайза се намръщи.

— Да не се каниш да се обаждаш на майката на Стивън?

Джийни долови неодобрението в гласа й.

— А защо не?

— Тя знае ли, че той е в затвора?

— Не знам, по дяволите! Не искам аз да й казвам.

— Той може вече да се е обадил вкъщи.

— Май е по-добре да се видя със Стив в затвора. Позволено е, нали?

— Сигурно имат часове за свиждане като в болниците.

— Просто ще отида и ще се надявам да ми провърви. Но мога да се обадя и на Пинкърови. — Тя махна на минаващата стюардеса: — Има ли телефон самолетът?

— Не, съжалявам.

Джийни се намръщи, но стюардесата изненадващо й се усмихна.

— Не ме ли помниш?

Джийни смаяно се загледа в нея, но веднага я позна.

— Пени Уотърмедоу! — възкликна тя. Пени бе подготвила защитата на доктората си в Минесота заедно с Джийни. — Аз съм в университета „Джоунс Фолс“ и съм подхванала научноизследователски проект, но непрекъснато попадам на проблеми. Мислех, че ще се захванеш с някаква академична работа.

— Исках, но не можах.

Джийни се почувства малко неудобно, че тя е успяла, а приятелката й — не.