Конан Непобедимия [bg]

Хората слуги бяха малко на брой и нито един от онези, които Конан видя, не повдигна поглед от пода, докато бързаше да изпълни поставената му задача. Аманар им обръщаше дори по-малко внимание, отколкото на тварите С’тара.

В приземния етаж на главната кула, тъкмо когато Аманар ги поведе към изхода, Конан забеляза сводеста арка, чиято груба каменна зидария контрастираше с пищната украса навсякъде другаде, където бяха ходили. Проходът зад арката, изглежда, се спускаше стръмно надолу и водеше към планината.

Конан кимна нататък.

— А това към тъмницата ли води?

— Не! — остро каза Аманар, после с видимо усилие възвърна усмивката си. — Проходът води към стаите, където извършвам своите… изследвания. Никой освен мен не може да влиза тук. — Усмивката се запази, ала очите със странните червени точици станаха студени и опасни. — Поставил съм стражи, които ще бъдат безпощадни към всеки, който се опита да проникне насам.

Карела притеснено се засмя.

— Що се отнася до мен, въобще не ме интересува как изглеждат стаите на магьосник.

Аманар премести тъмния си поглед върху червенокосата.

— Може би някой ден ще те заведа да разгледаш този проход. Но мисля, че още не е дошло времето за това. Сита ще ви покаже пътя за излизане.

Кован едва се пребори с желанието да посегне към сабята си, когато един С’тара, едър колкото самия кимериец, се показа от някакъв страничен коридор. Чудно дали магьосникът разполагаше с някакво средство, чрез което общуваше без думи със своите слуги. Това можеше да се окаже много опасно за един крадец.

Огромният С’тара вдигна дългата си, завършваща с животински нокти ръка, и изсъска:

— Оттук.

В отношението му към тях нямаше никакво раболепие, в странните червени очи по-скоро се долавяше някаква наглост.

Конан чувстваше погледа на магьосника върху гърба си, докато следваше слугата на тъмноокия мъж. При крепостната врата Сита, без да приказва, направи знак да вдигнат подвижната решетка. От мостовата кула се чу скрибуцане и звънтящите вериги повдигнаха решетката на височина до гърдите на Карела. Сита изведнъж повторно направи знак и поскърцването престана. Пълната с криви зъби уста на С’тара се изви в подигравателна усмивка, когато съществото с жест им нареди да излязат навън.

— Не разбираш ли, че сме гости на твоя господар? — разгорещено попита Карела. — Аз ще…

Конан сграбчи ръката й в огромната си длан и я повлече под решетката, а тя се задърпа и се развика още по-силно. Едва успяха да се дръпнат встрани от стоманените пръти, които с трясък се спуснаха в гнездата си.

— Нека бъдем благодарни, че се измъкнахме — каза Конан и тръгна по стръмния път, който извеждате от крепостта. Видя, че Хордо ги чака в самото му подножие.