![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Кицум се усмихна - твърде самоуверено за човек с примка на врата. Ахата имаше чувството, че гърдите й ще се пръснат от ударите на побеснялото й сърце.
„Няма никакво значение, че някой е подгонил облаците като стадо добитък. Нито кои всъщност са Нодлик, Кицум, Евелина, та дори и самия господин Онфим. Важното е, че Immilspoounn може да се озове в ръцете ми!
В моите ръце! Нима животите на шепа хумануси могат да са някаква цена за това? Вярно, след като взема светинята, вече няма да се налага да умирам. В никакъв случай! Ще съм длъжна да занеса съкровения дар на uaiooouob към последната тайна твърдина на Дану. Там, където би трябвало да се намира убежището. Щом цената е нашата светиня, всичко ми е позволено. Urerbaaraa Maaiodd, , Ужасът на Възмездието, отдавна подготвян от народа ми, не бива да попада в неприятелски ръце. Ако потрябва да излъжа - ще го сторя. Наложи ли се да убия - няма да трепна дори. Невъоръжен, спящ, ранен -няма значение. Жена, старица, дете - също. Точно както човеците са избивали невъоръжени, спящи или ранени Дану. Както са набивали на кол жени и девойки, разпъвали са старци и са хвърляли на клада бебетата.
Кръв за кръв. Смърт за смърт. Ако те ударят по едната страна -прегризи гърлото на онзи, който го е извършил - така гласи страшният вълчи закон на племето хумануси. Ние така и не го възприехме - и заради това претърпяхме съкрушително поражение."
Момичето Дану, Seamni Oectacann, по прякор Ахата, прехапа устни с острите си като на огнена катеричка зъбки.
- Ще направя това, което иска госпожа Евелина... - чу тя собствения си глас.
- Виж ти - ухили се жената, - бързо съобразяваш...
Кицум се извърна и с изумление се ококори към Ахата, забравил клупа, който му пречеше да диша нормално.
- Само кажете какво да направя - простодушно повтори Ахата - и ще се подчиня.
„Ще умираш много лошо, Евелина. На теб винаги съм искала да отмъстя повече, отколкото на другите. Да не мислиш, че съм ти простила?"
Кицум, Нодлик и Евелина бързо се спогледаха.
- Сега вече ще ми махнете ли тази каишка? - свадливо рече клоунът. -Без мен надали ще катурнете Онфим.
- Без теб наистина няма да се справим - кимна жената. -Няма време даже да му подлея заклинателна отвара...
- Ами Тук и Ток? Таниша? - сети се Нодлик. - Ти не си най-важният, Кицум.
Смешникът сви рамене.
- Ако разчиташ на онези - сопна се Евелина, - направо лягай и чакай Пороя! Ще те пуснем, Кицум. Но искам гаранции. Дай ми кръвта си.
- Кръвта? - клоунът чак се отмести и притисна брадичка към гърдите си. - Това пък защо?
- За да не вършиш глупости! - захили се Евелина. - Не те знам от кой „клон" си, нито ме интересува кой те е наел. Аз гледам моята собствена задача. А ти... Ти ще запазиш живота си, което също не е за пренебрегване, как смяташ? Печалбата е добра!
Кицум изпръхтя като кон.
- Значи, разбрахме се - рече Нодлик. - Речено - сторено. Вземаме Имелсторн, за Онфим - кука под ребрата, на всеки, който тръгне да го брани - същото. После данката реже облаците...
- ...а ние й режем нашийника, получаваме си Меча и дим да ни няма, кой, откъдето е! - завърши Евелина.
- Превъзходен план - кимна клоунът. Гледаше встрани със змийски очи.
- Само дето не стана ясно кой накрая ще докопа меча...
- Ей, Трош! Поеми юздите, безделник такъв! - ревна жонгльорът назад. Ахата мълчаливо се притискаше към дъските на капрата.
„Те всичко знаят за светинята. Точно за нея са налетели като гарвани на леш. Ако замисълът им успее, няма да се поколебаят да ме убият, освен ако не ги изпреваря. Обещават ми свобода, как пък не! Евтина измама! Мислят ме за пребита глупачка... Нека."
- Я, колко близо е проклетият Порой?... - измърмори Евелина. Искаше да надзърне за господин Онфим, който преди около час бе яхнал резервната кранта, за да следи движението на облаците. Клепалото на кобилата продължаваше да се обажда откъм лявата страна на фургона. Жената надникна... и се отдръпна толкова чевръсто, все едно беше се сблъскала с излязъл от гроба си вампир. Бледа като платно, тя се мъчеше да каже нещо, но само изхленчи сподавено.
В следващата секунда с капрата се изравни конник, водещ още един жребец. Ездачът бе облечен в едноцветно наметало -алено!
- Как сте, добри мои приятели? - ухили се подигравателно не друг, а самият собственик на странстващия цирк. - Скучно ли ви стана? Много интересна беседа имахте, много. Браво! Кицум, моите почитания. Евелина. Нодлик - възхитен съм. Добра работа. Юнаци! Само че с първите изводи закъсняхте, а другите ви се оказаха печално погрешни. Момичето не би могло да ви спаси. Тц. - Онфим се усмихна още по-широко. - Даже Имелсторн в ръцете й не би спрял Пороя!