Детето на нощта [bg]

- Дадените ти заповеди, генерале, ако не се лъжа, са да под­крепиш силите ни, разположени в Арлън и около него. С прис­тигането на Вулдарок там трябва да поставиш на негово разпо­ложение цялата си войска. Последните сведения, които полу­чихме от Горстан, ни дават надежда, че скоро ще открием мо­мичето, и нямаме време за губене. Пътят до Орнаут е дълъг, а онези от Ксетеск и техните Закрилници няма да се помайват.

- Отвори си лоясалите очички, Тенджорн, и виж най-после същото, което виждам и аз - малък град, опустошен от ураган. По собственото ти признание вероятно е предизвикан от про­буждащата се мощ на Лиана. Разбирам колко неотложно е да си я върнете, но ние имаме и дълг като почтени представители на магическите сили - да подкрепим невинните, които постра­даха от стихията, каквото и да представлява всъщност тя.

Тенджорн се усмихна снизходително и пак вбеси Дарик, кой­то обаче се владееше.

- Генерале, според мен не си разбрал добре същината на по­ложението. Това още не е краят, но ако не намерим момичето по-скоро, ще се окаже началото на края. Всеки прекаран тук час е прахосан напразно.

- Не се отказвам от решението си и бих те посъветвал да го­вориш по-тихо следващия път, когато си позволиш безсърдеч­но подмятане на такова място. Имаме достатъчно време.

Тенджорн завъртя глава и рошавата тъмна коса се разлюля около малките кръгли уши.

- Няма да го бъде, генерале. Нека ти напомня, че...

Дарик награби мага за ризата и го придърпа към себе си.

- Слушай ме внимателно, дордоверецо - заръмжа враждебно и откри в очите на магистъра внезапен страх. - Тези хора се нуж­даят от помощта ни сега. Не след ден или седмица, а веднага. Аз като представител на Листерн няма да тръгна оттук, ако не им помогна! Дори без да споменавам що за безнравствена гнусотия би било, какво ще си помислят те за нас? Този поход е под мое командване. От тук до Арлън имаме два дни и половина път. Ще ни отнеме двойно повече време да осигурим и снабдим с прови­зии достатъчно кораби за плаването до Орнаут. Войниците ми са уморени, а конете - изтощени. Ще се погрижим за разчистване­то в града. Чак тогава половината от войската ще продължи към Арлън. Там ще реша дали Айзак и поверените му войнлци ще се присъединят към нас или ще останат в Грейторн. Сега разбра ли ме? - Дарик пусна мага и направи крачка назад. - Опитай се да ми отнемеш командването, ако ти стиска.

- Не ме предизвиквай, Дарик! - изсъска Тенджорн, докато си оправяше дрехите, но не можа да прикрие колебливостта си.

- Не те предизвиквам. Само помни кой е начело във войската.

- А ти помни у кого е истинската власт - сопна му се магът.

- Помня - засмя се пълководедът. - Но сега не сме в Дордо­вер, нали? Намираш се сред войници от Листерн...

Младият генерал се запъти към бивака, за да събуди уморени­те си бойци - предстоеше им да вадят още трупове от развалините.

Нямаха разправии с хората от града, дошли да видят какво става след нападението на маговете от Дордовер. Никому не сти­гаха сили да разпитва придирчиво, пък и бездруго знаеха, че Гар­ваните заслужават доверие. Провървя им, че през нощта не за­валя, и се вдигнаха от сън малко преди изгрев, както настоя Нез­найния. Дензър почувства зов за мисловна връзка в минутите, когато бледа светлина се процеди под препускащите високо в не­бето тънки парцаливи облаци. В града отново се суетяха унило.