Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
— Смърт.
Исусе, помисли си Док, Божичко, това е…
Някой опря нож в гърлото му. Сториха това и с другите. Трябваше да се радва, че ще е бързо, знаеше — но точно сега не се чувстваше особено благодарен.
Защо не искат да разберат? Ако сме заедно… Мария…
Чу как Емет крещи обезумял:
— Не-не-не-не-не! — видя го да се бори с всички сили и да се опитва да се отскубне от ръцете, които го държаха.
Док усети как острието влиза в кожата му, за последно погледна останалите преди…
Кладата в център на лагера ненадейно изригна като фойерверк. Пламъците ревнаха и се извисиха, смениха цветя си от оранжеви в зелени в бели…
Натискът върху гърлото на Док изчезна и всички апачи, дори воините, се втренчиха в пожарището.
От кладата излезе Ела, обвита в пелена от пламъци. Тя се насочи към пленниците и към Джейк. Огънят се смъкна от нея, но тя продължи да сияе — ослепително, ангелско сияние…
Ангел!? Док се стъписа.
Не, наистина беше Ела… но Ела не е човек.
Умът на Док почти изключи.
Апачите наоколо коленичиха и пуснаха оръжията си. За тях това бе поредното доказателство в истинността на вярата на дедите им. Светът на духовете не беше нещо отделно от този свят, а го проникваше изцяло.
С всяка стъпка сиянието отслабваше, кожата й връщаше човешкия си вид, а дългата й черна коса, се разпиля по гърба й. Когато най-сетне ангелът спря и застана точно пред Джейк, приличаше напълно на Ела, която познаваха.
Само че беше жива.
Докато целият лагер и шепата хора, с които Ела бе пътувала и които мислеха, че я познават, зяпаха в страхопочитание, Джейк успя да се изправи на колене и вдигна глава. Най-сетне бе напълно освестен, а умът му бе по-бодър, отколкото някога изобщо е бил… Сякаш Ела се върна към живота, за да възстанови и собствената му воля за живот. Джейк не си задаваше въпроси. Отдавна спря да го прави. Но празнотата в него, където би трябвало да е човешкото му сърце, внезапно се изпълни.
Ела стоеше без да мърда, а на лицето й имаше изражение, което Джейк не бе виждал досега и което не можеше да разбере. Той се изправи с мъка. Не отделяше очите си от нейните. Вдигна едно одеяло от земята, пристъпи към нея и внимателно я загърна. После отстъпи назад.
— Съжалявам — рече тихо тя. Очите й бяха пълни с благодарност и молба за прошка. — Не можех да ти кажа…
Джек преглътна и прочисти гърлото си.
— От тях ли си? — попита пресипнал. Само тази мисъл прие форма в главата му, въпросът, на който най-малко искаше да получи отговор.
— Не — Ела поклати глава. — От друго място съм… — Тя спря, докато намери начин да му го обясни. — Приех тази форма… за да мога да се движа сред вас.
— Трябваше да ми кажеш — почти обвинително отвърна Джейк.
Накара ме да повярвам… да си мисля, че си мъртва.
Тя сведе поглед.
— Не знаех дали мога да излекувам това тяло. Дали ще се събудя.
Той се втренчи в нея, напълно объркан — тези думи закръжиха без смисъл и цел в главата му. Черен нож проговори и посочи вигвама зад себе си.
— Кани ви на съвещание с него и най-уважаваните му хора — преведе Нат, с тон и изражение, които намекваха, че им е оказана висока чест. Гласът му бе изумително спокоен като за човек, комуто току-що опряха нож в гърлото, а след това стана свидетел на истинско чудо.
Във вигвама, зад завеса от кожи, Ела се преоблече в риза и панталони, нави ръкави и сложи резервния чифт ботуши на Емет. Джейк й донесе тези дрехи, след разрешение от апачите.
Останалите от групичката също получиха разрешение да присъстват на съвещанието. Сега седяха край малък огън в средата на вигвама, заедно с Черен нож и шепа мъже от лагера. Жителите на Абсолюшън още бяха стъписани. Само Нат май имаше вид на човек, който като че ли разбира напълно случващото се.
И Ела, разбира се, помисли Джейк, когато тя отметна завесата и с нечовешко самообладание зае мястото си в кръга. Нечовек! Джейк повтори думата наум, но нещо в него продължаваше да отказва да повярва.
Черен нож и воините му гледаха Ела с благоговение и страхопочитание — изражения, с които нямаха навик да удостояват чужденците.
Когато Ела се настани, Черен нож заговори.
— Иска да знае откъде си — преведе Нат.
Ела погледна с уважение Черен нож, но и с нещо в очите, с което Джейк вече беше свикнал до болка. Отвърна му на собствения му език и посочи звездите над тях. Дори на друг език се долавяше тъгата в гласа й.