Друговремец [bg]

- Мили Боже, това пък какво беше? - Грабнах шепа превръзки, оставих пациента си на приятелите му и се затичах към гората.

Под дърветата мъглата бе по-гъста и не виждах на повече от метър-два пред себе си, но развълнуваните викове и шумовете в гъсталака ме упътиха.

Животното се появи иззад гърба ми и ме подмина, като почти ме докосна. Заслушана във виковете, не го чух и не го видях, докато не се оказа пред мен - тъмен силует, тичащ с невероятна скорост, а абсурдно малките копита тъпчеха безшумно влажните листа.

Гледката така ме стъписа, че не ми и мина през ум да се уплаша. Просто зяпах мъглата, където бе изчезнало създанието. Вдигнах ръка да пригладя къдриците, полепнали по лицето ми, и видях по нея кърваво петно. Имаше такова и на полата ми. Животното беше ранено. Може би крясъкът бе на глигана?

По-скоро не - знаех как звучи смъртоносната рана. А глиганът изглеждаше изпълнен с адреналинова енергия, когато ме подмина. Поех си дълбоко дъх и продължих нататък, търсейки ранения мъж.

Открих го в основата на малък склон, обграден от ловци. Бяха го покрили с наметките си, но платът върху краката му бе зловещо потъмнял. Изровената черна пръст по склона показваше къде се е изтърколил, а окаляните листа и преобърната земя - къде е срещнал глигана. Приклекнах до мъжа, махнах наметката и се заех за работа.

Едва бях започнала, когато мъжете край мен завикаха. Кошмарният силует отново изплува изпод дърветата, съвсем безшумно.

Този път успях да видя дръжката на камата, щръкнала от ребрата на звяра, вероятно забита от ранения. Жълтеникавата слонова кост бе почервеняла от кръв, както и полуделите очички на глигана.

Ловците посегнаха към оръжията си. Най-бързият сграбчи копие от ръцете на свой вцепенен другар и пристъпи на полянката пред животното.

Беше Дугал Макензи. Вървеше почти спокойно, като придържаше копието ниско с две ръце, сякаш готов да го използва като лопата. Беше се съсредоточил върху животното и му говореше на келтски, сякаш за да го накара да излезе изпод дървото, до което стоеше.

Първият набег беше ненадеен като експлозия. Звярът се стрелна толкова близо до Дугал, че кафявата му ловна наметка се раздвижи. Глиганът се обърна и нападна отново, цял мускули и ярост. Дугал отскочи встрани като матадор и нанесе удар с копието си. Така продължиха още няколко пъти. Беше не толкова яростна схватка, колкото танц - и двамата бяха изключително силни, но и толкова ловки, сякаш се носеха над земята.

Всичко продължи не повече от минута, макар да ми се стори много по-дълго. Приключи, когато Дугал се извъртя встрани от смъртоносните бивни, вдигна късото здраво копие и го заби право между прегърбените рамене на животното. Копието потъна с глух звук в плътта на глигана, а той изквича така, че косъмчетата по ръцете ми настръхнаха. Очите яростно затърсиха врага, а малките копитца потънаха дълбоко в калта. Глиганът се препъна и олюля. Писъците продължиха, оглушителни, животното падна на една страна и камата се заби още по-дълбоко. Глиганът зарита и заобръща едри буци влажна почва.