Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Покатерих се на манипулационната маса за глътка въздух през прозорчето. От полето вече не се чуваха викове, смях и музика. Добре. Значи нямаше да има още пациенти, поне до утре. Рупърт какво беше казал, че ще правят след това? Стрелба с лък? Хм. Проверих колко превръзки са ми останали и уморено затворих вратата на стаичката зад себе си.
Излязох от замъка и закрачих надолу по един склон към конюшните. Добре щеше да ми дойде компанията на някое животно, което не говори и не кърви. Също така възнамерявах да открия Джейми, каквато и да му беше фамилията, и да опитам да се извиня, задето го бях замесила във вричането. Да, добре се беше справил, но ако зависеше от него, със сигурност нямаше да иска да присъства. Колкото до клюките, които Рупърт можеше да е разпространил за „любовната ни игра“, предпочитах да не мисля за тях.
И за собствените си трудности предпочитах да не мисля, но рано или късно щеше да ми се наложи. След като не успях да избягам в началото на Събора, дали нямаше да ми е по-лесно в края му Е, повечето коне щяха да си заминат, заедно с посетителите. Но в замъка щяха да останат достатъчно. А ако имах късмет, липсата на някой от тях щеше да бъде приета за произволна кражба - покрай игрите се навъртаха достатъчно негодяи. А и сред хаоса можеше да мине доста време, преди да разберат, че ме няма.
Шляех се покрай оградата на пасбището и обмислях възможни маршрути. Проблемът бе, че имах само най-смътна представа къде се намирам спрямо целта си. Покрай игрите всеки Макензи между Леох и границата ме познаваше, така че не можех да ги помоля да ме упътят.
Изведнъж се запитах дали Джейми е казал на Колъм и Дугал за безплодния ми опит да избягам. Не го бяха споменали, така че по-скоро не.
На пасбището нямаше коне. Отворих вратата на конюшнята и сърцето ми прескочи, когато видях Джейми и Дугал на бала слама. Стреснаха се от мен почти толкова, колкото аз от тях, но кавалерски се надигнаха и ми предложиха да седна.
- Няма проблем. - Заотстъпвах към вратата.- Не исках да прекъсвам разговора ви.
- Не, моме - каза Дугал, - тъкмо говорех нещо на Джейми, което засяга и теб.
Хвърлих бърз поглед към Джейми, а той едва доловимо поклати глава. Значи не бе казал за бягството ми.
Седнах, обзета от подозрения. Спомних си сценката ни в коридора по-предната вечер, макар Дугал да не я бе споменал повече.
- Заминавам след два дни - каза изведнъж. - И ви взимам със себе си.
- Къде? - попитах изненадано. Сърцето ми запрепуска.
- През земите на Макензи. Колъм не пътува, така че посещенията на хората, които не са успели да дойдат на Събора, се пада на мен. Както и да се погрижа за това-онова... - Той махна с ръка, за да покаже, че „това-онова“ е маловажно.
- Но защо аз? Защо нас, искам да кажа? - попитах.
Той помисли и отвърна:
- Джейми го бива с конете. Колкото до теб, моме, Колъм реши, че ще е умно да те заведа до форт Уилям. Командирът там може да ти... помогне да намериш семейството си във Франция.
Или да помогне на теб да установиш коя съм наистина. И колко още криеше от мен Дугал? Той ме гледаше и може би очакваше да отговоря.
- Добре - казах спокойно. - Звучи ми добре.
Вътрешно ликувах. Какъв късмет! Сега дори нямаше нужда да бягам. Дугал щеше сам да ме придружи по пътя. А от форт Уилям нямаше да е трудно да намеря пътя. Към Краиг на Дун. Към каменния кръг. И към дома.
1 Тулах Ард e бойният вик на историческия клан Макензи. Това е името на планина в сърцето на владенията им. - Бел. прев.
2 Плитка купа с две дръжки. - Бел. прев.
3 Шотландско народно ястие, саздърма от дреболии, най-често агнешки или овчи. - Бел. прев.
4 В буквален превод „Ирландия завинаги“. В случая Клеър използва произволна заучена фраза от чуждия й келтски, за да се подиграе на насилника. - Бел. прев.
ЧАСТ ТРЕТА
НА ПЪТ
11. РАЗГОВОРИ С АДВОКАТ
Два дни по-късно, малко преди разсъмване, излязохме от замъка Леох. Съпроводени от викове за сбогуване и крякането на дивите гъски в езерото, конете запристъпваха внимателно по каменния мост. От време на време поглеждах през рамо, докато силуетът на замъка не се скри зад мъглив воал. Мисълта, че никога повече няма да видя тази навъсена купчина камък и обитателите й, ме изпълни със странно съжаление.
Копитата потракваха приглушено в мъглата. Влажният въздух носеше странно звуците, така че викове от противоположни краища на колоната се чуваха ясно, а разговори наблизо се губеха в накъсано мърморене. Сякаш се носехме през изпарения, населени с духове. Във въздуха витаеха гласове без лица, ту далечни, ту близки.