Друговремец [bg]

- Торбите зърно и купчините ряпа поне имат благоприличието да не се движат. Птиците, ако са вързани за краката или в клетки, също са лесни. Както и козите, макар от време да време да създават проблеми, ядат всичко, както знаете. Миналата година една ми изяде кърпичката, макар че навярно аз си бях виновен, задето позволих на плата да се подава от джоба ми. - Той присви устни. - Но тази година изрично съм разпоредил. Няма да приемаме живи прасета.

Нуждата от защита за торбите на господин Гауън и за двете каруци обясняваше останалите двайсетима конници в групичката. Всички бяха въоръжени и водеха със себе си товарни животни, навярно носещи храната. Госпожа Фиц, наред с многократните сбогувания и съвети, ме беше предупредила, че условията ще са примитивни, ако не и по-лошо, и много нощи ще прекараме край самия път.

Любопитно ми беше какво е довело мъж с образованието на господин Гауън в отдалечена високопланинска Шотландия, далеч от удобствата на цивилизацията, с които несъмнено бе свикнал.

- Е, колкото до това - отвърна ми той, - като млад имах малка кантора в Единбург. С дантелени завеси на прозореца, лъскав месингов надпис на вратата, с името и титлата ми. Но ми писна да пиша завещания и документи за прехвърляне на имоти, да виждам все същите лица по улицата. Затова си тръгнах.

Купил си кон, малко припаси и тръгнал. Нямал представа къде отива или какво ще прави.

- Трябва да си призная - рече той, докато бършеше кокетно нос с кърпичка с инициалите му, - че ме влекат... приключенията. Само че нито физиката ми, нито родословното ми дърво предполагат живот на бандит по пътищата или на моряк, които бяха най-вълнуващите занимания, които тогава можех да си представя. Реших, че е най-добре да се кача в планините. Може би някой главатар на клан щеше да ми позволи някак да му служа.

И с течение на времето открил такъв главатар.

- Джейкъб Макензи. - Възрастният мъж се усмихна на спомена. - Ама и той беше един... -Кимна към началото на колоната, където в мъглата се мержелееше яркочервената коса на Джейми Мактавиш. - Внукът му много прилича на него. С Джейкъб се срещнахме, когато насочи пистолет към мен, за да ме ограби. Позволих му да ми вземе коня и дисагите, нямах избор. Но мисля, че го изненадах, като му предложих да се присъединя към него, ако трябва -пеша.

- Джейкъб Макензи. Бащата на Колъм и Дугал? - попитах.

Той кимна.

- Да. Разбира се, тогава не беше земевладелец. Това се случи няколко години по-късно... със съвсем малко помощ от моя страна - добави скромно. - Тогава нещата бяха по-...нецивилизовани.

- О, така ли? И Колъм го е наследил?

- Нещо такова - каза господин Гауън. - Нещата се пообъркаха, когато Джейкъб почина. Колъм беше наследникът на Леох, разбира се, но... - Адвокатът направи пауза и се огледа, за да се увери, че около нас няма никого. Пазачът беше тръгнал напред, за да се събере с другарчетата си, а от каруците ни деляха поне десетина метра. - Колъм беше здрав докъм осемнайсетата си година. И обещаваше да е силен лидер. Ожени се за Летиша като част от съюз с клана Камерън, самият аз подготвих договора... но скоро след това падна от коня си по време на набег. Счупи си бедрото, а то зарасна зле.