Друговремец [bg]

Свих зад един ъгъл - право към групичка гуляйджии. Не ги познавах и явно идваха отдалеч и не разбираха много порядките на замъка. Или поне така заключих, защото един от тях, явно неуспешно търсил отходните места, се облекчаваше в един ъгъл.

Моментално се завъртях да се върна, откъдето съм дошла, и да забравя за всякакви стълби. Няколко ръце обаче ме спряха и се оказах притисната към стената и заобиколена от алкохолни изпарения и планинци с нечестиви помисли в главите.

Този пред мен не виждаше смисъл в увертюрите и ме сграбчи през кръста с едната си ръка, а с другата затършува в корсажа ми. Приближи се и отърка брадата си в ухото ми.

- Хайде сега една сладка целувка за юначагите от клана Макензи! Тулах Ард!

- Ерин го бра4 - отвърнах грубо и го избутах с всичка сила. Разлюлян от пиене, той се спъна и се блъсна в един от мъжете. Стрелнах се встрани и хукнах, като се отървах от обувките си тичешката.

Пред мен надвисна друг силует и аз се поколебах. Но поне беше един - тези отзад бяха десетима и бързо ме настигаха. Продължих напред с намерението да го заобиколя, но той рязко ми препречи пътя и се наложи да спра толкова ненадейно, че сложих длани на гърдите му, за да не се блъсна в него. Беше Дугал Макензи.

- Какво, по дяволите... - започна той, но видя преследвачите ми. Придърпа ме зад себе си и излая нещо на келтски. Те възнегодуваха на същия език, но след още няколко яростни като вълче ръмжене реплики се отдалечиха.

- Благодаря - казах леко зашеметена. - Благодаря. Ще... ще си вървя. Не би трябвало да съм тук.

Дугал ме погледна и ме хвана за ръката. Завъртя ме към себе си. Беше чорлав, несъмнено от веселбите в Залата.

- Така си е, моме. Не бива да си тук. Но щом си тук, ще си платиш налога - промълви и очите му уловиха случаен отблясък. Придърпа ме към себе си и ме целуна - толкова силно, че ужули устните ми и ги разтвори. Езикът му се плъзна по моя и острият вкус на уиски изпълни устата ми. Сграбчи ме здраво отзад и ме притисна към себе си. Почувствах твърдостта под поличката му и през слоевете на фустата ми.

Пусна ме толкова ненадейно, колкото ме беше сграбчил. Кимна и посочи към другия край на коридора, дишайки малко неравномерно. Над челото му висеше червеникавокафяв кичур и той го приглади назад.

- Бягай, моме. Преди да платиш повече.

Избягах. Боса.

На следващата сутрин предположих, че повечето ще спят до късно и ще се измъкнат от леглото само за някоя възстановителна халба бира, когато слънцето се вдигне високо над хоризонта - ако изобщо изгрееше, разбира се. Но планинците от клана Макензи бяха много по-корави, отколкото си мислех, и замъкът жужеше още преди съмване. Дрезгави гласове се провикваха по коридорите, дрънчаха брони и трополяха ботуши, докато мъжете се готвеха за лова.

Беше студено и мъгливо, но Рупърт, когото срещнах в двора на път към залата, ме увери, че в такова време най-добре се лови глиган.