Друговремец [bg]

Изглеждаше спокоен. Макар в залата да бе горещо, той не се потеше. Чакаше търпеливо и с нищо не показваше, че обръща внимание на стотината въоръжени до зъби мъже, които не биха реагирали добре на обида към големия Макензи или клана. Жо сюи прес, наистина. Или по-скоро беше решил да се вслуша в съвета на Алек?

Ноктите ми се впиваха в дланите, когато най-после дойде редът му.

Падна на коляно и се поклони дълбоко на Колъм. Вместо обаче да извади ножа си, той стана и погледна Колъм в лицето. Беше с една глава над почти всички в залата и с десетина сантиметра над Колъм на подиума му. Хвърлих поглед към Лери. Тя също стискаше юмруци, смъртнобледа.

Всички в залата се бяха втренчили в него, но той продума на Колъм, сякаш бяха сами. Гласът му бе дълбок като този на Колъм и всяка дума се чуваше отчетливо.

- Колъм Макензи, заставам пред теб като роднина и съюзник. Няма да ти дам обет, защото съм вречен на името, което нося. - Тълпата заръмжа зловещо, но той я пренебрегна и продължи: - Ала даром ти предлагам каквото имам. Помощта и доброжелателството си, когато ги поискаш. Предлагам ти подчинението си, като на роднина и господар на този замък, и се считам за твой слуга, докато се намирам във владенията на клана Макензи.

Приключи и застана, отпуснал ръце. Топката е у Колъм, помислих си. Една думичка, един жест и утре сутрин щяха да търкат кръвта на Джейми от камъните.

Няколко секунди Колъм не помръдна, после се усмихна и протегна ръце. След кратко колебание Джейми постави дланите си в неговите.

- За нас твоето приятелство и доброжелателство са чест - изрече ясно господарят на замъка. - Приемаме подчинението ти и те считаме за съюзник и другар на клана Макензи.

Напрежението поспадна, а в галерията се чуха въздишки на облекчение, когато Колъм отпи от куейкса и го подаде на Джейми. Младежът го пое с усмивка. Вместо просто да отпие обаче, той внимателно повдигна почти пълния съд и започна да гълта. И продължи. Останалите ахнаха, къде от възхищение, къде от удоволствие. Не може да не си поеме дъх, помислих си - но не. Пресуши тежката купа до последната капка, свали я с мощно издихание и я върна на Колъм.

- Честта е моя - каза, малко пресипнал, - да се съюзя с клан, чийто вкус към уискито е тъй добър.

Надигнаха се мощни възгласи и той си проправи път към арката - трудно, защото всички се изреждаха да се ръкуват с него и да го тупат по гърба. Явно не само Колъм Макензи в това семейство имаше склонност към показността.

Горещината стана още по-задушна, а от гъстеещия дим ме болеше главата. Накрая вричането приключи с нещо, което вероятно беше прочувствено слово на Колъм. Неповлиян от шест споделени купи с уиски, гласът му още отекваше от камъните на залата. Поне краката нямаше да го болят тази вечер.

След това отдолу се надигна мощен рев, писнаха гайди и тържествената сцена се превърна в хаос. Виковете станаха още по-силни, когато, подпрени на дървени рамки, се появиха бъчви с бира и уиски, както и подноси с димящи овесени питки, хагис3 и месо. Госпожа Фиц, която навярно бе организирала тази част от вечерта, се приведе напред, като следеше изкъсо слугите, най-вече момчета, твърде млади, за да се вричат.