![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Жо сюи прес. Готов съм. Дано да беше.
Галерията бе осветена от борови факли, чийто ярък пламък се издигаше право нагоре, а по стените и колоните саждите от много нощи очертаваха лумналия огън. Няколко лица се завъртяха и примигнаха пред мен, когато излязох иззад завесите в задния край на галерията. Сякаш всички жени от замъка бяха там. Разпознах Лери, Магдален и някои от жените, които бях срещнала в кухните, както и, разбира се, внушителния силует на госпожа Фицгибънс, на почетно място до перилата.
Тя ме видя, направи ми знак да отида при нея и жените се сбутаха, за да премина. От мястото до нея се виждаше цялата Зала.
Стените бяха пременени с клони от мирта, тисово дърво и зеленика: ароматът на вечнозелени растения се смесваше с дима от огньовете и острата смрад на немити мъже. Бяха десетки. Влизаха, излизаха или разговаряха на малки групички из залата. Всички носеха разновидности на цветовете на клана, дори да бе само някоя барета. Десените бяха най-различни, но цветовете само два - бяло и зелено.
Повечето бяха облечени с пълния комплект, както бе издокаран и Джейми - поличка, наметка, барета и в повечето случаи - значки. Той стоеше с мрачно изражение до една от стените. Рупърт се беше стопил в множеството, ала от двете страни на Джейми стояха двама едри Макензи, вероятно пазачи.
Хаосът в помещението лека-полека се превръщаше в ред - обитателите на замъка водеха новодошлите към отсрещния край на залата.
Тази вечер определено бе специална - с момчето, което обикновено свиреше на гайдата, имаше още двама. По-възрастният стоеше гордо и държеше гайда, чиито свирки бяха от слонова кост. Явно беше майстор гайдар. Той кимна на младите си колеги и скоро залата се изпълни с яростния вой на инструментите им. Макар и много по-малки от огромните северняшки гайди, използвани в битка, тези вдигаха внушителен шум.
Певците оформиха мелодия сред писъка на гайдите, от която ми настръхнаха косите. Жените край мен се размърдаха и се сетих за няколко строфи от „Маги Лодър“:
И наричат ме Раб Гръмогласния,
и всите девойки съвсем оглупяват,
когато гайдата надуя.
Е, може би не оглупяваха, но със сигурност се възхищаваха - ту на едного, ту на другиго сред мъжете, които се пъчеха с премените си из Залата. Една от девойките забеляза Джейми и приглушено възкликна, като го посочи на приятелките си. Външният му вид предизвика немалко шепот и обсъждане.
Чуваха се и догадки защо изобщо присъства на вричането. Забелязах, че Лери грее като свещичка, докато го наблюдаваше, и си спомних думите на Алек на полянката, докато се преструвах на заспала - Знаеш, че баща й няма да й позволи да се омъжи извън клана. А и излизаше, че Джейми е племенник на Колъм. Значи беше богат улов. Е, с изключение на проблема с престъпленията и наградата за главата му.
Гайдите запищяха още по-свирепо и рязко млъкнаха. В тишината Колъм Макензи влезе изпод арката в близкия край на залата и закрачи целеустремено към малка платформа в средата. Нито криеше недъга си, нито наблягаше на него. Изглеждаше величествен с небесносиньото палто, богато извезано със сърма и със сребърни копчета, а ръкавелите му от розова коприна бяха подгънати почти до лактите. Поличка от фина вълна покриваше по-голямата част от краката му и карираните чорапи отдолу. Баретата му беше синя, ала със сребърната значка бяха прикрепени сливови клонки, а не зеленика. Цялата Зала затаи дъх, когато Колъм зае мястото си. Едно не можеше да му се отрече, падаше си по показността.
Обърна се към събралите се мъже, вдигна ръце и ги поздрави с вик:
- Тулах Ард!1
- Тулах Ард! - изреваха те в отговор, а жената до мен потрепери.
Последва кратка реч на келтски. От време на време изригваха одобрителни възгласи, след това започна самото вричане.
Пръв се приближи Дугал Макензи. Платформата бе достатъчно висока, та двамата братя да могат да се гледат право в очите. Дугал също бе богато облечен, но по неговото кестеняво кадифе нямаше сърма, за да не отвлича вниманието от брат си.
Дугал извади камата си и падна на коляно, хванал я за острието, с дръжката нагоре. Гласът му не бе толкова мощен, колкото този на Колъм, но се чуваше из цялата зала.