![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Кимнах. Разбира се, че щеше да зарасне зле, предвид болестта му
- След това - продължи с въздишка господин Гауън, - стана от леглото си твърде скоро, падна по стълбите и счупи и другия си крак. Лежа почти година, но скоро стана ясно, че щетите са завинаги. И тогава Джейкъб, за нещастие, умря.
Дребният мъж направи още една пауза, за да събере мислите си. Вгледа се напред, сякаш търсеше някого. Не го откри и се отпусна в седлото.
- По същото време се случи и неразборията с брака на сестра му. А Дугал... е, боя се, че Дугал не се представи много добре в цялата ситуация. Иначе можеше и него да изберат за главатар, но прецениха, че няма достатъчно трезва преценка. - Гауън поклати глава. - Ех, голяма олелия се вдигна. Заприиждаха братовчеди, чичовци и васали. Направиха голям Събор, за да решат.
- Но накрая са избрали Колъм, така ли? - Отново се удивих на характера на големия Макензи. А и като гледах дребничкия възрастен мъж до себе си, ми се струваше, че освен всичко друго, Колъм го биваше да избира и съюзниците си.
- Да, но само защото братята се подкрепяха. Никой не се съмняваше в смелостта на Колъм, нито в ума му - само в тялото. Ясно бе, че никога повече няма да поведе хората си в битка. Но пък Дугал, при все физическата си мощ, беше кибритлия и безразсъден. Все пак той застана зад брат си и се закле да следва волята на Колъм, да бъде краката и мечът му в битка. И така, някой предложи Колъм да стане главатар на клана, а Дугал да е боен главатар и да предвожда мъжете от клана в битка. Подобна ситуация не е безпрецедентна - уточни той.
От тона, с който бе изрекъл „някой предложи“, ми стана ясно, че именно той е предложил това.
- И на кого служиш сега? - попитах го. - На Колъм или на Дугал?
- На клана Макензи като цяло - отвърна благоразумно. - Формално съм се врекъл на Колъм.
Формално, друг път. Видях какво представлява церемонията, макар да не си спомнях кога адвокатът е участвал. Никой не можеше да остане равнодушен, дори добре образован юрист. А дребничкият мъж на рижавата кобила, колкото и сух да бе на вид и адвокат до мозъка на костите си, сам призна, че носи душа на романтик.
- Сигурно ви счита за голям помощник - предположих.
- О, върша това-онова от време на време. Помагам му, доколкото мога. Помагам и на други. Ако ти потрябва съвет, скъпа, свободна си да ме повикаш. Може да разчиташ на дискретността ми, уверявам те.
Поклони ми се от седлото си.
- Както Колъм Макензи може да разчита на верността ти? - попитах и повдигнах вежди. Малките кафяви очички ме погледнаха от упор и видях хитростта и добронамерения хумор в помръкналото им пламъче.
- Е - каза той, без да ми се извинява. - Струваше си да опитам.
- Предполагам - отвърнах, по-скоро развеселена. - Но нека уверя вас, господин Гауън, че нямам нужда от дискретността ви за момента. - Заразително е, помислих си. Започвам да звуча като него.
- Аз съм английска дама - добавих твърдо, - нищо повече. Колъм губи своето и твоето време, като се опитва да разкрие някакви тайни, които не съществуват. - Или съществуват, но няма как да ги споделя с когото и да било, рекох си. Дискретността на господин Гауън може да е безпределна, но не и лековерието му. - Нали не те е изпратил само за да правиш разкрития за мен?
- О, не! - Гауън се засмя. - Съвсем не, скъпа. Функцията ми е друга и е съществена: да се грижа за точните сметки на Дугал по време на обиколките му и да изпълнявам дребните юридически искания на хората от клана в по-отдалечените райони. Дори на тази възраст, боя се, не съм надраснал нуждата от приключения. Сега нещата са по-спокойни от преди - той въздъхна, сякаш от съжаление, - но винаги е възможно някой да ни обере на пътя и да ни атакува покрай границата. - Потупа втората торба на седлото си. - Тази торба не е напълно празна, все пак.
Вдигна парчето кожа, което покриваше отвора и зърнах лъскавите дръжки на два пистолета, окачени на малки ремъци, от които лесно можеше да ги вземе.
Гауън огледа всяка подробност от външния ми вид.
- Ти също трябва да носиш някакво оръжие, скъпа - укори ме леко. - Макар че Дугал може да реши, че не подобава... но все пак. Ще поговоря с него.
Прекарахме остатъка от деня в приятен разговор, от спомен на спомен за добрите стари отминали дни, когато мъжете били мъже и плевелите на цивилизацията не покривали лицето на високопланинска Шотландия.