За честта на крадеца [bg]

Очите му зейнаха насреща ми.

— Не ми казвай, че не е Келс! — кресна Нико. — Петима от моите хора си намериха белята на улицата в Десетте пътя. Заедно с двамина от убийците им. И знаеш ли какво носеха онези двамата?

Сърцето ми сякаш пропадна в петите.

— Мога да се досетя.

— Сиво-червени ленти на ръкавите. Бойните цветове на Келс. Дрот, той вече се опитва не само да ме унижи. Шибанякът направо ме предизвиква. — Нико се изправи и закрачи около масата за масажи. — Бойни ленти! Не ми се вярваше, че му стиска, но щом толкова иска да ми хвърли тази ръкавица в лицето, аз ще я вдигна. Лента за лента, човек за човек.

Поклатих глава. Цветните ленти бяха нескопосано подражание на поясите, с които се отличаваха различните части от имперската войска. Също бяха и най-близкото подобие на униформа сред сродниците. Когато някой върже лента на ръкава си, той обявява на чия страна е. Отправя предизвикателство, дава повод за кръвопролитие и отмъщение. Лентите означават война между сродниците.

Но този път беше измама. Знаех добре, че Келс не е заповядал на никого в Десетте пътя да си сложи лента. Поне засега.

— Помисли малко. — Завъртях глава към Нико, който продължаваше да кръжи около мен. — Говорим си за Келс. Не става дума за това дали му стиска, а дали изобщо може да му хрумне такова нещо. Бойни ленти? Без първо да обяви война, и то в Десетте пътя? Не му е присъщо. Твърде очевидно е, твърде безцеремонно. Келс не си върши работата така.

Нико ме изгледа навъсено.

— Ти пък откога стана такъв шибан познавач на Келс?

Вдигнах кърпата да си избърша лицето, за да не види изражението ми. Изведнъж се зарадвах искрено, че Нико ме вкара в парната баня — тук поне имах оправдание, че съм се препотил.

— Забравяш — продължи Нико, без да ми обръща внимание, — че аз го познавам. Познавах го… и то адски добре. Той е студенокръвно пресметливо копеле, но хич не е толкова умен, колкото му се иска да си мислят хората. Понякога Келс е не по-малко избухлив и кръвожаден от всеки друг. Често се е държал така пред очите ми. И си мисля, че няма да се поколебае, ако смята, че ще му се размине. Особено ако е решил да тръгне срещу мен.

— Ами ако не е лична разправия? — опитах се да възразя. — Ако само изглежда така? Не ми се вярва, че…

— Не ми дреме какво не ти се вярва! — изръмжа Нико. — Вече заповядах на Мардата нашите хора също да си сложат лентите. Започваме война в Десетте пътя и ще повалим онзи мръсник на колене.

— Ще воюваш с Келс в Десетте пътя? — Опулих се. — Нямаш толкова хора там, че да се разправиш с него.

На Келс също не му стигаха хората в квартала, но нямах намерение да споделя с Нико тази дреболия.

— Помислил съм за това — отсече Нико. — Ако си беше вършил работата на нос, щеше вече да знаеш. — Спря и издиша шумно. Размърда рамене и нещо изпука. — Пък и ние имаме повече приятели, отколкото си мислиш. Мардата се погрижи.

— Главатарят изсумтя. — Поне някой си върши шибаната работа.