За честта на крадеца [bg]

Нико стана, отръска се и доближи безгрижно края на арената. Изобщо не погледна нито противника си, който се мъчеше да почисти очите си от пясъка, нито начумерения наставник на борците, който му подаде паница вода, без да продума. Нико отпи, плю и излезе от арената. За него имаше значение само победата.

— Ела с мен.

Поведе ме към няколкото врати от едната страна на залата. Отвори една и ми посочи да вляза.

Влажният задух ме притисна мигновено. Това беше горещата стая — първата от трите в отделната баня, използва се за търкане и парене. Зад отсрещната врата бяха топлата и хладната стаи, където клиентите се мият и отдъхват. Надявах се Нико да отиде в последното помещение, но той седна на една скамейка и подложи плоска купа под чучура в стената.

Потта вече избиваше под мишниците и по лицето ми. Нико не обръщаше внимание, че разкопчавам яката и ръкавите си. Обля гърба си с вода и пак напълни паницата.

Ясно ми беше как ще потръгне разговорът.

Взех една от подредените в ъгъла кърпи, избърсах си лицето и приседнах на тежката мраморна маса за масажи в средата на стаята.

— Да знаеш, че вече си ми черен пред очите — подхвана Нико, вторачен в пълнещата се купа. — Чувам, че не ми съобщаваш сведения и че криеш от мен слухове за издайник. Разправят, че си платил на някакъв боклук на име Лариос да очисти прекупвача, за да не си цапаш ръцете. По дяволите, някои хора дори казват, че се опитваш да пречиш на Мардата — а значи и на мен — в Десетте пътя.

— И кои хора го казват? — попитах аз.

Нико сви рамене.

— Добре де, Мардата го казва.

— Говорил си с него?

— Преди час.

Гадост! Докато обикалях да спипам Балдезар, Мардата бе успял да настрои Нико срещу мен. Тъкмо това не исках да се случи. Май заприличвах на жонгльор, подхвърлил твърде много топки във въздуха.

— Повярва ли му?

Главатарят ме изгледа косо.

— А не бива ли да му вярвам?

Изпръхтях презрително.

— Е, ако слушаш измишльотините на Мардата, той може да ме изкара какъв ли не…

Нико вдигна ръка и аз си затворих устата.

— Знам как да намеря истината в думите на Мардата, знам как да я открия и в твоите сведения. Не ме зяпай толкова сащисано — на никого не вярвам напълно, на тебе също. Само че, Дрот, много ти се събра. Оплескваш си работата и това е лошо за тебе. И за мен.

— Ами аз…

— Не съм свършил — сопна се Нико. Изля водата върху главата си и въздъхна. — Дрот, няма да ти хареса, ако ме настроиш срещу себе си. Малко остава и това да се случи.

Загледах се в него, както си седеше почти гол със затворени очи, а водата се стичаше по лицето му.

А аз бях срещу него облечен… и въоръжен.