За честта на крадеца [bg]

— Писмото до тебе — обясни той. — За мен било упражнение, а за тебе щяло да бъде урок.

Престанах да човъркам ключалката и се вгледах в него. Ликонис пък се бе вторачил в ивицата хартия, която държеше.

— Значи ти си написал фалшивото писмо от Кри… от баронесата?

— „Добрият писар трябва да има уменията за изписване на йероглифите с почти всеки стил“ — цитира Ликонис. — Поне така твърди Балдезар. Не споделям мнението му, но той е майстор от моята гилдия и аз работя при него. Ако искам и аз да стана майстор някой ден, длъжен съм да му се подчинявам. Затова понякога правя копия на документи или не особено важни фалшификати.

— Не се ли питаше защо те е накарал да съставиш фалшиво писмо до мен?

— Питах се.

— Е, и?

— Той е майстор от моята гилдия — повтори Ликонис почти жално. — Каза ми, че било за да не си вириш носа толкова… за да си научиш урока. Моля те, повярвай ми — не знаех какво става! Ако изобщо ми беше хрумнало, че той може да наеме…

— Схванах — прекъснах го кисело. — Балдезар е искал да си опази задника и е използвал тебе за това. — Пак се наведох към чекмеджето. — За да посочи грешките и да отрече, че той го е написал, ако не му провърви и аз дойда да се разправя с него.

„И за да набеди Ликонис, ако упорствам прекалено“-добавих наум. Изобщо не се съмнявах, че ако се бе стигнало дотам, Балдезар щеше да се погрижи устата на Ликонис да е затворена завинаги, за да не го разобличи.

Справих се с втората ключалка по-лесно. Сред цяла колекция от печати за восък и копринени панделки за връзване на свитъци намерих четири чисти хартиени ивици със същите размери като тези, които вече имах, и тясна дървена пръчка.

Под нея бе затисната пета ивица с драскулки. Взех това листче и го увих около пръчката. Знаците се подредиха съвсем точно.

„Чух, че и второто покушение се провалило. Носът ме подозира. Нуждая се от закрила, нуждая се и от…“ Съобщението не беше довършено. Или на Балдезар не му бе стигнало времето, или някой го беше заварил да пише, преди да изчезне. Надявах се първото обяснение да е вярно, защото го исках жив.

— Най-добре кажи на гилдията, че ще имат нужда от нов майстор тук — казах на Ликонис и станах.

Той погледна листчето, което разгънах и прибрах в кесийката с ахрами.

— Мъртъв ли е?

— И да не е, ще бъде, когато си разчистя сметките с него.