За честта на крадеца [bg]

Бюро, пергаменти, книги, пера и мастило. И никакъв Балдезар.

Обърнах се, опрях ръце на парапета от ковано желязо и огледах работилницата отгоре. Бях дошъл тук направо от дома на Кристиана. Недоспиването не допринасяше с нищо нито за настроението, нито за външността ми.

— Къде е? — изръмжах на всички.

Долу цареше тишина. Чух как един лист прошумоля. Някакво шишенце се търкулна от килнато бюро и тропна на пода.

— Къде е трижди проклетият ви майстор? — креснах аз.

— Излезе.

Ликонис стоеше на прага на стаята с палимпсестите — там остъргваха и чистеха пергаменти, за да ги използват повторно. Ръкавите му бяха навити над яките космати ръце. Престилката не бе опазила много добре писарската му роба от разпратената пемза и креда.

— И къде отиде? — попитах.

Ликонис вдигна рамене.

— Качи се тук — заповядах му. — Веднага.

Върнах се в кабинета на Балдезар. Лавиците зад бюрото бяха запълнени с книги и свитъци плюс кутии, в които имаше ножчета, точила, хаванчета и чукала, готови за подостряне пера, големи раковини за стриване на бои, просмукани със старо мастило парцалчета. Но на бюрото нямаше нищо друго, освен прилежно подредени затворени шишенца с мастила.

Проврях се зад бюрото и опитах да отворя двете чекмеджета, които се оказаха заключени. Извадих шперцовете от джоба си и се заех с тях.

Отвън се чуха тежки стъпки, после дойдоха вътре и спряха. Не вдигнах глава.

— Какво правиш? — попита сепнато Ликонис.

— Не и каквото се надявах да направя, повярвай ми — отвърнах.

Шперцът закачи едно зъбче, но само се хлъзна по него.

Опитах пак, но пак не стана. Реших, че ще ми трябва друг шперц.

Ликонис въздъхна и се намести на тесния стол от другата страна на бюрото.

— Какво ти е направил майстор Балдезар?

— Например излъга ме. — Подбрах друг шперц и го пъхнах в ключалката. — Написал е фалшиво писмо от моя… покровителка. За да ме вкара в клопка. И може би дори е пратил острие да се разправи с мен.

Този шперц си свърши работата и ключалката изщрака. Издърпах чекмеджето.

Погледнах Ликонис. Беше се опулил.

— Пратил ти е убиец?

— Да де. Не беше дошъл да ми донесе цветя.

— Но… значи е… наел…

— Може би. — Седнах на стола на Балдезар. — А може би не. Съмнявам се, че е имал достатъчно пари да плати на онези, които се опитаха да ме очистят. Но и той е бил замесен.

Извадих ивиците хартия от кесията с ахрами, после бръкнах при билките и извадих лулата, която с Кристиана бяхме купили от шестия търговец, дошъл да предложи стоката си в нейния дом.

— Знаеш ли как се използва спирален шифър? — попитах го и сложих листчетата и лулата на бюрото. — Чети, забавно е.

Ликонис увиваше хартийките около лулата, четеше, разгъваше, пак увиваше, четеше, а аз преравях чекмеджето. Нямаше нужда да следя изражението му, за да знам какво научава в момента, защото бях препрочел съобщенията толкова пъти, че ги знаех наизуст.