![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
— Онзи от охраната ли? — попита Сам.
— Да — кимна Стефани. — Но ще прескочи трапа.
Новината му донесе огромно облекчение.
— А ти не се ли радваш, мис Морисън?
— Това не е мой проблем — отвърна Меган.
— Ти беше тази, която предизвика стрелбата — напомни й Стефани.
— Не. Аз бях една от мишените.
— Имаш ли представа за кого са работили убитите?
— За Парижкия клуб — отвърна Меган.
— Не е съвсем вярно. Наела ги е Елиза Ларок, за да следят примамката ти.
— Малко си изостанала по завоите.
— В такъв случай ми кажи онова, което не знам.
— Добре, умнице. Как ще реагираш, ако ти кажа, че знам какво ще се случи след два дни?
Торвалдсен седеше сам в хотелския си апартамент, отпуснал глава върху облегалката на стола. Малоун си беше тръгнал с обещанието още утре да му донесе книгата от „Инвалидите“. В момента Торвалдсен вярваше на приятеля си повече, отколкото на себе си.
Отпи глътка бренди от кристалната чаша и се опита да се отпусне. За щастие призраците в главата му си бяха дали почивка за през нощта. През живота си беше водил много битки, но тази беше различна. Отвъд личното, натрапчива, плашеща… Може би още утре щеше да се изправи очи в очи с Греъм Ашби и този миг щеше да бъде изключително труден. Трябваше да се държи любезно и дори да стисне ръката на човека, който беше убил сина му. Преди да настъпи моментът, не биваше да се издава с нищо.
Отпи още една глътка. В съзнанието му изплуваха мигове от погребението на Кай.
Ковчегът беше затворен поради тежките поражения от куршумите. Но той беше успял да зърне лицето му. Настоя да го види, за да го запомни завинаги. Защото знаеше, че няма да намери покой, докато не получи обяснение за жестоката му смърт.
Днес, две години по-късно, Торвалдсен знаеше истината. Броени часове го деляха от възмездието. Беше излъгал Малоун. Дори да успееше да настрои Елиза Ларок срещу Ашби, той твърдо бе решил да ликвидира мръсника със собствените си ръце. Никой друг нямаше право да го направи. Единствено той.
Именно така беше постъпил снощи, когато спря Джеспър и лично застреля Амандо Кабрал и спътника му. Нима се превръщаше в убиец? Не. Беше отмъстител. Но каква бе всъщност разликата?
Вдигна чашата срещу светлината, наслаждавайки се на цвета на брендито. После отпи нова глътка, този път по-голяма от предишната. Затвори очи. В съзнанието му се появиха разпокъсани спомени, които избледняха за миг, после се върнаха отново. Гладко и безшумно, като сменящи се слайдове. Устните му потръпнаха. Пред очите му изплуваха почти забравени образи. Спомени от предишен живот.
Кай беше погребан в семейното гробище, което беше част от имението. Редом с Лизет и десетки представители на фамилията Торвалдсен, почиващи там от векове. Синът му бе в обикновен сив костюм, с жълта роза на ревера. И Кай, и Лизет обичаха жълтите рози. В ноздрите го бе ударила особената миризма, която се излъчваше от ковчега. Леко кисела, леко влажна. Миризмата на смъртта.
Чувството за самота го връхлетя с нова сила. Опразни кристалната чаша. Тъгата го притисна със смазваща сила. Но съмненията го бяха напуснали. Да, Греъм Ашби щеше да умре от собствената му ръка.
36
Париж
24 декември, понеделник
11:00 ч.
Малоун влезе в църквата, залепена за страничната стена на „Инвалидите“. Типичната барокова сграда с дорийски колони, единичен фронтон и внушителен позлатен и остъклен купол бе втората по височина постройка в цял Париж. Бе построена от Луи XIV като молитвен храм в прослава на френската монархия, но на по-късен етап Наполеон я бе превърнал в гробница за загиналите по бойните полета. Тук бяха погребани трима от най-прочутите военачалници в историята на Франция — Тюрен, Вобон и Фош. През 1861 г. към тях се присъединил и самият Наполеон, а по-късно там били погребани синът му и двамата му братя.
Вътрешността на храма беше претъпкана с хора въпреки Бъдни вечер и факта, че бяха отворили едва преди час. Табелата на входа предупреждаваше посетителите да свалят шапките си и да говорят тихо, макар че тук отдавна нямаше религиозни служби.
Малоун преспа в „Риц“, възползвайки се от съобразителността на Торвалдсен, който му беше запазил стая. Но вместо жадувания сън беше станал жертва на неспокойни мисли и истински кошмари. Малоун се безпокоеше за Сам, надявайки се, че Стефани е поставила нещата под контрол. Но повече се тревожеше за Торвалдсен. От личен опит знаеше, че вендетата може да струва скъпо, и то не само в пари. Все още не знаеше как да възпре приятеля си, но беше сигурен, че трябва да го направи.