![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
И без да чака отговор, тръшна сина си на коляното си и му нанесе шест здрави удара. При първите три той се дърпаше, но останалите понесе мълчаливо. Щом тя го пусна, момчето заобиколи двете жени, хукна по тясната уличка и изчезна зад близкия ъгъл.
Атия въздъхна. Александрия стисна нервно ръце, смутена, че е видяла такава интимна сцена. Жената като че ли изведнъж се сети за нея, погледна я и се изчерви.
— Съжалявам. Краде и не мога да го науча, че не бива. Всеки път го хващат, но на следващата седмица пак опитва.
— Турин ли се казва? — попита Александрия.
Жената поклати глава.
— Не. Казват му така, защото семейството ни се премести тук от Турин. По този начин го обиждат, но на него като че ли му харесва. Името му е Октавиан, наречен е на баща си; същински малък ужас. Само на девет години е, но повече се чувства у дома на улиците, отколкото вкъщи. Много се тревожа за него.
Тя погледна Александрия и прецени облеклото й.
— Не би трябвало да те занимавам с притесненията си, но наистина имаме нужда от наема за стаята. Той няма да краде от тебе, а ако го направи, ще го издам, кълна се в честта на семейството си. Ти не знаеш, но във вените му тече добра кръв. На Октавиите и Цезарите, стига тоя малък нехранимайко да го осъзнае.
— Цезарите ли? — попита остро Александрия.
Жената кимна.
— Баба му е родена в семейството на Цезар и се е омъжила в нашето. Без съмнение щеше да се разплаче, ако го види как краде месо от касапина. Искам да кажа, не че те не го познават! Ще му счупят ръцете, ако го направи отново, и какво ще правя тогава?
Сълзи потекоха от очите й. Александрия пристъпи напред и я прегърна през раменете.
— Ела да влезем. Мисля, че ще наема тази стая.
Жената се поизправи и я изгледа.
— Не ми трябва милостиня. Оправяме се, а момчето ще се научи.
— Не е милостиня. Твоята стая е първата чиста стая, когато видях досега, а и аз едно време… работех за едни Цезари преди няколко години. Възможно е да е същото семейство. Почти излязохме роднини.
Жената изтри очи с парцала, после се усмихна и попита;
— Гладна ли си?
Александрия помисли за малката купчинка зеленчуци, които чакаха да бъдат нарязани.
— Вече ядох. Ще ти платя за първия месец и ще ида да си взема нещата. Наблизо е.
Ако вървеше бързо и не се забавеше при Табик, можеше да се върне в новия си дом преди да се мръкне. Може би дотогава щяха да успеят да купят месо с парите от наема.
Сенаторите се размърдаха смутено. Обсъжданията бяха дълги и много от тях вече бяха стигнали до положението, когато започваха да не обръщат внимание на аргументите и просто гласуваха за това, за което се бяха разбрали предварително.
Когато вечерните сенки се удължиха, робите запалиха факлите по стените с помощта на дълги прътове и въздухът между лъскавите стени от бял мрамор се изпълни с лекия дъх на ароматизирано масло. Повечето сенатори, които се бяха събрали тази сутрин, вече си бяха тръгнали — последните гласувания щяха да минат без тях.
Крас се усмихна на себе си, след като се увери, че собствените му поддръжници ще останат, докато факлите не бъдат загасени и дългият присъствен ден не стигне до официалното си закриване с молитвата за благополучие на града. Слушаше напрегнато списъка с назначенията и чакаше онова, което двамата с Помпей бяха включили за гласуване. Почти без да искат, очите му се отклониха към списъка с легионите, изрязан на белия мрамор. На мястото на Първородните сега имаше празно пространство. Щеше да му е приятно да отчупи още едно парченце от наследството на Сула дори ако старата му приятелка не го беше помолила.
При тази мисъл погледна към Цина и очите им се срещнаха за миг. Цина кимна към списъка с легионите и се усмихна. Крас отвърна на усмивката му и огледа побеляващата коса на приятеля си. Със сигурност Сервилия не би могла да предпочете такъв повяхващ старец пред него, нали? Само мисълта за нея размърда кръвта му и го накара да пропусне края на гласуването. Загледа как гласува Цина и после вдигна ръка заедно с него.
Още сенатори станаха и си тръгнаха — кои при семействата си, кои при любовниците си. Крас загледа как Катон надига тежкото си тяло от седалката. Мъжът беше близък до Сула и щеше да му стане неприятно, като разбере, че е пропуснал следващото гласуване. Крас се опита да не показва удоволствието си, когато Катон се приближи и мина покрай него, увлечен в разговор. По-лесно щеше да е, след като поддръжниците на Сула си отидеха, но дори и ако всички останеха в сградата, той, Цина и Помпей щяха да успеят да прокарат предложението си, въпреки че възстановяването на легиона на Първородните щеше да ги вбеси. Напомни си да благодари на Сервилия за тази идея, когато я срещне следващия път. Може би някой малък подарък, с който да изрази възхищението си.