Окото на времето [bg]

Надарен с дисциплиниран и проницателен ум, Чингис хан бе син на един от кленовите водачи. Нарекли го Темуджин, което означаваше „ковач“, а сегашното му име се превеждаше като „Всемирен управник“. Първите десет години от управлението си Темуджин посветил на обединението на монголите, които дотогава били разпокъсани и враждували помежду си. Нарекли го „царят на племената, които живеят в юрти“.

Монголската армия се състоеше почти само от конница — високо подвижна, дисциплинирана и бърза. Бойният й стил бил изкован от поколения ловци и обитатели на степта. За околните народи монголите се оказали опасни съседи, но в този регион на света не били единствени. В продължение на столетия безбрежният сухоземен океан на Централна Азия бил люлка на конни варвари, които се прехранвали от плячкосване на съседните страни — монголите били само последната и най-кръвожадна издънка на тази традиция. Но под предводителството на Чингис хан се превърнали в напаст.

След обединението Чингис хан насочил армията си срещу трите китайски царства. След като натрупали огромни богатства от завладените територии, монголите се отправили към Хорезъм, още по-богата страна с ислямско население, разположена на територията на съвременен Иран и по крайбрежието на Каспийско море. Сетне прехвърлили Кавказ и нахлули в Русия. Малко преди смъртта на Чингис хан империята му — построена за едно поколение — вече била четири пъти по-дълга от тази на Александър и два пъти по-обширна от Рим в дните на неговия възход.

Но Чингис хан си останал варварин и единствената му цел била обогатяването на неговата Златна фамилия. А монголите били родени убийци. Безкомпромисното и жестоко отношение към поробените народи произхождало от собствените им традиции и корени: неграмотни чергари, които не ценели земеделието, а в градовете виждали само извор на плячка. За тях човешкият живот нямал никаква стойност.

А ето че сега Коля се бе озовал в самия център на Монголската империя. Тук предимствата на новосъздадената гигантска държава бяха много по-очевидни, отколкото можеха да се открият в книгите по история. За първи път от заселването на Азия тази огромна територия бе обединена — от границите на Европа до Южнокитайско море; гоблените, които красяха стените в юртата на Чингис хан, комбинираха мотиви на китайски дракони и ирански феникси. И въпреки че контактът между тези отдалечени народи щеше да бъде изгубен след разпадането на империята, щеше да остане споменът и легендите за източните народи — споменът, който след време бе вдъхновил Христофор Колумб да прекоси Атлантическия океан, търсейки нов път към Катай.

Но населението в завладените земи бе подложено на ужасни страдания. Древни градове бяха изравнени със земята, избити бяха цели народи. В сравнение с това постиженията на Чингис хан — поне от гледна точка на Коля — не изглеждаха толкова величави.