Знакът на жрицата [bg]

Достатъчно трудно щеше да ни е и с Тавис и Дина.

— Ако го оставим тук, Валдрако ще го убие.

Усетих в гласа на Дина нотка на непреклонност, а аз познавах сестра си достатъчно добре, за да знам, че няма да отстъпи.

— Не мисля, че е толкова луд. Вярвам, че ще усети кога трябва да замълчи.

— Драга госпожице — прошепна гъгнещият глас. — Драга госпожице, в името на живота просякът ще стори всичко, каквото се наложи…

Затърсих в мрака капака на неговата клетка, но пръстите ми напипаха нещо студено и метално. Една дебела верига придържаше капака затворен.

— Дина, дори вратата не можем да отворим! Тази верига е дебела почти колкото китката ми!

— Забрави веригата — рече тя. — Решетките са дървени. Не можеш ли да избиеш един прът?

За кого ме мислеше тя? За рицаря Желязна ръка, който можеше да събори дракон на земята само с голи ръце? Но може би…

Каза го, сякаш смяташе, че един истински голям брат трябваше да умее такива неща. А и прътовете наистина бяха просто дървени.

— Ще ми трябва малко светлина — казах аз. — Знам добре, че е опасно, но… нищо няма да се получи, ако не виждам какво правя.

— Горе при стълбата има фенер — рече Дина. — Но нямам огниво.

И аз нямах, пък и да имах, то със сигурност щеше да е съвсем подгизнало.

— Аз имам — обади се Роза.

— Да — промърморих аз. — То се знае, че ще имаш…

Ние взехме лампата, а Роза я запали. В стаята се разпръсна слаба жълта светлина.

— Роза, можеш ли да се качиш горе и да пазиш? Ако някой дойде, трябва да загасим лампата по най-бързия възможен начин.

Роза кимна.

— Ще свирна, ако някой приближи — каза тя. — Ето така.

Тя издаде устни и изведнъж в мазето се разнесе свирукане, съвсем като на кос. Кос, който е видял котка.

— Къде си го научила това? — възкликнах аз. — Звучи съвсем като… звучи точно както трябва.

Роза се засрами.

— Това е само нещо, което… на което се научих.

Тя се втурна към стълбата и изчезна през капака.

— Защо се разбърза толкова? — попитах аз.

Дина се усмихна, с бегла мимолетна усмивка.

— Може би Роза не за първи път стои на пост — рече тя.

И тогава се сетих откъде бе Роза. Тя бе родена в най-бедната, ужасна част на Дунарк — Скиденстад. Половината от хората, които живееха там, бяха принудени да се занимават с контрабанда или да крадат, а гадният брат на Роза едва ли бе от най-честните. Той със сигурност не би се поколебал да накара сестра си да го пази, докато вършеше своите леко „незаконни“ занимания.

— Дръж лампата до вратата — заръчах аз на Дина.