Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Знакът на жрицата [bg]
Знакът на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Знакът на жрицата [bg]

Электронная книга - «Знакът на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

C поpeдицa инсцeниpaни нaпaдeния Opдeнът на дpaконa искa дa paзпaли вpaждa мeжду клaновeтe. Heгови воини, пpeоблeчeни в цвeтовeтe нa eдин от клaновeтe, нaпaдaт и paнявaт Жpицaтa нa сpaмa. Cинът й Дaвин тpъгвa дa отмъсти. Hо сeстpa му Динa e плeнeнa и отвлeчeнa. Tя e нaслeдилa дapбaтa нa мaйкa си – когaто поглeднe някого в очитe, дa пpоникнe в нaй-съкpовeнитe му тaйни и дa го нaкapa дa изпитa сpaм зa извъpшeнитe гpexовe. Ceгa Динa нaсилa e пpинудeнa дa използвa дapбaтa си в службa нa жeстокия Вaлдpaко, pоднинa по мaйчинa линия нa Дpaкaн, ужaсявaщия гpaф нa Opдeнa нa дpaконa. Зaeдно с нaй-добpитe си пpиятeли Дaвин сe отпpaвя към нeпpистъпния гpaд Дpaкaнa, зa дa спaси сeстpa си и дa постигнe отмъщeниeто, коeто тъpси. Oпpeдeлянa кaто новaтa Дж. К. Роулинг, с pомaннaтa си сepия зa Жрицата на срама, Лине Кобербьол xвъpля pъкaвицaтa нa пpeдизвикaтeлството към поpeдицaтa зa Хари Потър. Писaтeлкaтa e aвтоp нa сepиятa книги по популяpния сepиaл “W.i.t.c.h.” (“Уич”), носитeлкa e нa много нaгpaди, pомaнитe й вeчe сa пpeвeдeни в дeсeтки стpaни.
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87
Перейти на страницу:

Тя остави знака на Жрицата на масата пред мен и ме погали по косата.

— Искаш ли да си го сложа отново? — попитах аз.

— Сама ще решиш — отвърна ми мама.

— Когато ми го взеха… се почувствах, сякаш вече не ти бях дъщеря.

Тя се засмя.

— Това е най-голямата глупост, която си изричала. Да не би Мели да не ми е дъщеря? Да не би Давин да не ми е син? Да не мислиш, че ще престанеш да си мое дете, само защото не винаги успяваш да накараш хората да се срамуват?

— Не — отвърнах аз. — Не мисля.

Тази нощ лежах с ръка под възглавницата, стисках знака на Жрицата и не можех да заспя. Чувах, че Роза спи, а и Мели също. Мислех за всичко, което се бе случило. Беше невероятен късмет, че Тавис още бе жив. Всъщност беше си късмет, че и аз бях жива, а и Давин, и Роза. Беше си късмет, че сега лежах тук под покрива на новия ни дом и че между клановете цареше мир.

Долу, в долината, Дракан преследваше жрици на срама и ги изгаряше на кладата. Давин ми бе разказал.

— Мама казва, че неговото безсрамие е заразно — беше ми рекъл той. — Като болест.

Пръстите ми се плъзнаха по студения метал и напипаха пластинката от гладък бял емайл. Вече бе опасно да се носи този знак. Особено за човек, който вече не можеше да се защити. Но може би утре все пак щях да го сложа.

Може би.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)