Знакът на жрицата [bg]

Аз отворих вратата към стълбището. Пред мен стоеше най-красивото момиче, което бях виждал през живота си.

Косата й бе черна като нощта и блестеше като коприна. Очите й бяха тъмни и в същото време сияеха подобно на звезди. Лицето й бе толкова красиво, та на човек му се струваше, че е нарисувано, просто не можеше да бъде истинско.

Тя стоеше със златен свещник в ръка и носеше някакво лъскаво синьо-зелено наметало. На яката бяха избродирани златни и зелени дракони.

За миг и двамата се гледахме стреснато. След това тя отвори уста, за да изкрещи.

— Саша — каза й Дина бързо и момичето замълча. — Саша, слушай. Нали искаш, да се отървеш от мен?

Момичето отново затвори уста. Слушаше и мълчеше.

— Престори се, че не си ни видяла — опита се да я убеди Дина. — Върни се в леглото. А утре… утре няма да ме има.

Почти можехме да видим как мислите се въртят в главата й като воденичен механизъм. После кимна.

— Върви — каза тя. — Върви си. Далеч, далеч оттук. И никога не се връщай.

— Обещавам ти — каза Дина. — Няма да се върна по собствена воля.

Изобщо не й бе трудно да обещае това.

Момичето отстъпи две крачки назад, за да ни пусне да минем. Малко се обърка, като видя колко бяхме, но не каза нищо. Просто се обърна и започна да се изкачва по стълбата, с изправен гръб и високо вдигната глава. Помислих си, че прилича на принцеса.

Всичко стана много бързо. Изобщо не бях подозирал, че скитникът може да се движи толкова пъргаво. Той се затича по стълбата след момичето, хвана, го през кръста, запуши му устата и го замъкна надолу. Саша изпусна свещника, така че светлината угасна, но чувахме, че се бори и рита и се опитва да извика, но издаде само един полусподавен звук заради хватката на просяка.