Натрапчиви мисли за петък [bg]

Фрида се огледа наоколо. Не знаеше какво точно търси, нито къде да го търси. На нощното шкафче на Бриджит имаше бурканчета с крем за лице и шишенца с лосион за тяло, роман, чието заглавие не беше чувала, както и опаковка с противозачатъчни таблетки; бельо и тениски в раклата; гримове и бижута на малката тоалетна масичка до прозореца. Тя отвори малките й чекмеджета, в които се виждаха заплетени една в друга огърлици, четки за коса, тампончета за почистване на лице, няколко шишенца парфюм. Фрида прокара ръка по дрехите, закачени на Стойката, и усети гальовното докосване на меките им материи. Нещо издрънча в джоба на едно аленочервено кадифено сако, Фрида бръкна с ръка и извади комплект ключове. Подържа ги в дланта си и усети хладината им: два ключа „Чъб“ и два ключа „Иейл“. Отдолу се чуваше тракането на дървената лъжица на Руди и барабаненето на дъжда отвън. Тя сложи ключовете в джоба си и тръгна надолу по стълбите, като преди това затвори плътно вратата на спалнята.

Руди заспа, а Там и Итън се заиграха с дървени кубчета и с плюшени играчки. През повечето време Фрида седеше край тях и разсеяно ги наблюдаваше. Понякога се намесваше — когато Там се опита да изтръгне една кукла от ръцете на Итън или когато Итън се пресегна да свали от поставката красива ваза от фин порцелан — но мислите й бяха другаде и шумното присъствие на децата беше по-скоро фон.

Саша се прибра вкъщи много късно, след като Итън беше вече в леглото. Беше имала напрегнат ден и изглеждаше изтощена. Фрида забеляза изострените й скули и тънките й китки.

— Съжалявам — каза тя притеснено. — Не можах да се измъкна по-рано. След работа имахме съвещание, което продължи безкрай и единствената мисъл в главата ми беше…

— Няма значение. — Фрида докосна ръката на Саша. — Наистина. Нали затова съм тук — за да не си постоянно под напрежение. Ще ти направя чай и ще си тръгна.

— Чай? По-добре вино. Франк ще дойде след около час, за да обсъдим въпроса с детегледачката.

— Тогава едно бързо питие.

Но тъкмо влязоха в кухнята и входният звънец иззвъня, последван от силното тропане на входното чукче. Саша притисна длан към устата си.

— Това е Франк — прошепна тя. — Той е единственият, който звъни и тропа едновременно.

— Но нали каза, че го очакваш след около час?

— Подранил е.

Отново се чу звънене и тропане.