Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Командирът се съгласи с Никълъс, че въпреки вероятността за мъгли в ниските участъци, мисията трябва да се проведе.

Никълъс кимна на О’Фарел и двамата мъже се качиха на горния етаж, за да се преоблекат.

Никълъс облече тъмносин пуловер с висока яка, чиято марка бе изрязана. Над него намъкна черен пилотски гащеризон. В джобовете си напъха специално изработен миниатюрен трион, компас, карти, които да се използват на земята, ако имаха лошия късмет да бъдат принудени да останат там, писалка, която освобождаваше сълзотворен газ, и барета. Нахлузи специалните ботуши на КВС, които външно изглеждаха като обикновените подплатени ботуши, каквито носеха всички пилоти, но чиято горна част бе подвижна и можеха да се превърнат в цивилни обувки. Последно долепи до тялото си пистолета – единственото оръжие за отбрана, освен юмруците и краката си, с което двамата с О’Фарел щяха да разполагат.

Бръмченето на мотор му подсказа, че служебните коли от Лондон са пристигнали с още агенти или „Джо“, както ги наричаха. Някои вече бяха пристигнали в Тангмере и по план трябваше да заминат още предишната вечер, но всички операции бяха преустановени поради бурното време и лошата видимост. Време бе да слязат за последната вечеря.

Марго веднага отиде при него.

— Тя е в Хамбъл. Десният мотор излязъл от строя, докато започнала да се спуска за кацане, и самолетът едва не се разбил, но тя успяла да го приземи невредим само с леко одраскване. Трябвало е поне да нащърби проклетата машина, като се има предвид, че се е опитала да я убие.

Никълъс успя да се засмее:

— Много добра идея. Готова ли си? Ще ядем ли?

Марго кимна. Носеше сива пола, синя блуза и копринени чорапи, които нейният нацистки обект й бе купил последния път, когато бе в Париж. Никълъс винаги оставаше поразен от това, че в мига, в който обличаше костюма си, лицето й също се променяше. Беше красива жена, но красотата й обикновено бе остра и твърда, сякаш цинизмът течеше във вените й. Сега лицето й бе спокойно, изглеждаше невинно и привлекателно и Никълъс изобщо не се учудваше, че нейният нацист я захранва с непрекъснат поток от полезни военни тайни.

Скоро шофьорът ги откара до скрития отправен пункт, където Скай и Никълъс бяха танцували. Отстрани на самолета на Никълъс бе изрисувана тъмнокоса русалка; на този на О’Фарел се кипреше Бети Бууп с невероятно голям бюст.

Техният наземен екип ги поздрави сърдечно, а пълната луна убедително светеше, сякаш искаше да им внуши, че нощта ще бъде хубава. Че мъглата ще се разсее, че ще намерят полето, че пистата за кацане ще бъде надлежно обозначена със запалени светлини, че приемната комисия ще ги чака, че никой германец няма да чуе бръмченето на самотния самолет, спускащ се от небето в сърцето на Франция.