Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Поуката от твоите думи е, че трябва да обръщам повече внимание на моята работа и по-малко на нейната.

Марго му хвърли една от редките си очарователни усмивки:

— Знаеш, че не обичам да наставлявам. Но ако го правех, поуката щеше да бъде да се опиташ да разбереш защо се тревожиш толкова много тя да не се изложи на опасност, докато ние го правим всяка нощ по време на пълнолуние и ти не се притесняваш за никого от „Отряд А“ по същия начин, както за нея.

— Тревожа се за ескадрилата. И за агентите. И за теб.

Най-после той срещна погледа й.

— Знам, че е така. Но както казах, не по същия начин. Ще се обадя в Хамбъл и ще попитам дали се е прибрала. Подреди си картите. Ще се срещнем във фоайето.

Никълъс стоеше в оперативния щаб на къщата – бивш параклис. По стените наоколо все още се виждаха направени с молив знаци за разположението на кръстовете, въпреки че едната от тях бе изцяло покрита с карта на Франция, а на масата в средата бяха пръснати още карти – тъй като картите бяха по-сигурно средство за оцеляване, отколкото молитвите. До него върху полицата на камината бяха подредени дузини празни бутилки от шампанско – всяка приемна комисия във Франция изпращаше Никълъс и неговите приятели обратно в Англия с толкова много шампанско, че дори не успяваха да го изпият.

Отвори някаква папка и започна да проучва снимката на почти съвършено място за кацане – без дървета, широко, без следи от каруци или потънало в кал. Реката покрай него идеално трасираше пътя, който неговият самолет трябваше да следва под прикритието на нощта, воден само от лунната светлина и сгънатата карта, към обекта.

След това прочете формуляра за въздушния транспорт. Беше напечатан с черни букви, което означаваше, че е издаден от Управлението за специални операции – УСО – организацията, за която никой нищо не знаеше, чиято мисия бе да координира шпионирането и саботажа зад вражеската линия, и на която министър-председателят Уинстън Чърчил бе възложил задачата да хвърли Европа в пламъци.

Мисията тази нощ бе наречена „Операция мир“ – някой шегаджия в централата очевидно бе проявил чувство за хумор. Операцията бе двойна: той и О’Фарел щяха да пилотират по един „Лизандър“, с по един агент на УСО на борда и двеста и седемдесет килограма товар – оръжие, пари, радиоапарати, позиви – до малко поле във Франция, и да кацнат на осветена само от четири джобни фенерчета пътека, дълга едва сто трийсет и седем метра. Щяха да се върнат обратно с четирима пътници – вероятно агенти на УСО – цивилни, които можеха да минат за истински французи и които работеха с местните клетки на Съпротивата – или бойци на Свободните френски сили на правителството в изгнание на Де Гол, или съюзнически пилоти, спасили се от плен. Тази нощ приемната комисия, която щеше да чака Никълъс в полето, щеше да предаде със светлинни сигнали с морзов код буквата „С“ – знак, че могат безопасно да се приземят. „С“ като Скай – Никълъс се надяваше, че това бе добро предзнаменование.