Warcraft - Нощта на Дракона

Докато стражът се осъзнае, Калек замахна отново. Муцуната на драконспона падна на земята. Чудовищният страж се олюля назад. Това беше сериозна рана дори за четирикрак гигант, макар че мечът моментално я беше обгорил. Драконспонът се хвана за обезобразеното лице. Синият дракон преряза с меча си гърдите му. Крас се присъедини към Калек, който дишаше тежко, но не от умора, и тогава разбра, че младият преживява някакъв критичен момент от миналото.

— Трябва бързо да се отървем от тях — прошепна му той, опитвайки се по-скоро да го отърси от спомена му, а не да набляга на нещо толкова очевидно.

— Тази яма изглежда особено подходяща.

Калек направи една сфера, излъчваща синя светлина. Той изпрати сферата в ямата, но дъното така и не се видя и той я върна обратно.

— Огромна е… и от дясната страна пропада още по-надълбоко, Крас. Това ще е идеално място за тия двамата.

Крас не възрази. Колкото по-дълбоко в Грим Батол попаднеха телата, толкова по-трудно някой щеше да ги намери. Липсата им щеше да се забележи, но въпросите, възникнали около случилото се, можеше да дадат известно време на бегълците. Калек стисна зъби от усилието, с което използва магията си, за да претърколи първия драконспон в ямата. После Крас му помогна за следващия. Чак когато и вторият прехвърли ръба, се чу как първият се удря на дъното. Крас се усмихна мрачно.

— Това определено е достатъчно дълбоко.

Крас кимна, но някак притеснено. Изведнъж му се прииска да е далеч от тази зала. Калек забеляза това.

— Какво има?

— Това не е неизползваема зала… — каза червеният и издърпа другаря си от ръба на ямата. — Втория рев… трябва да е дошъл някъде отблизо, Калек.

— Е, и?

Неприятното чувство на Крас се усили. Той усети, че нещо ги дебне от всички страни, наблюдава ги, изпитва ги… Крас огледа отново ямата и присви очи.

— Ела! Бързо!

Последва тих зловещ звук, от който и двамата потръпнаха. Беше смях, изпълнен с обещание за ужасни неща, ужасни неща, които дори драконите не можеха да понесат. От ямата се извиха енергийни нишки с тъмен и зловещ аметистов оттенък. Чудовищните вълни от виолетови блясъци не ги нападаха, а предвещаваха идването на нещо страховито.

Изведнъж Калек се подхлъзна. Тялото му се преобърна и се насочи към ръба на ямата, сякаш го дърпаше невидима ръка. Крас го сграбчи и го задърпа назад. В същото време обаче усети, че нещо се опитва да повлече и него самия.

— Пусни ме! — извика синият. — Пусни ме!

— Никога!

Краката на Калек докоснаха ръба на ямата. Въпреки всичките си усилия, Крас не беше сигурен дали ще може да спаси някого от двамата. Нещо много силно дърпаше синия дракон. Крас едва го удържаше. Калек извика и изчезна в зловещото сияние на ямата. Крас усети, че нещото дърпа и него. Краката му пресякоха ръба. Той знаеше, че още миг, и ще последва злочестия си син другар.