Warcraft - Нощта на Дракона

В мястото, където Верееса и джуджетата бяха затворени, цареше мъртвешка тишина. Цепнатините в земята продължаваха да зеят отворени и от тях се издигаха серни газове. Чуваше се само тихият звук от тежки кожени ботуши, докато новият гост на Грим Батол оглеждаше опустошената сцена. Той поклати глава и се спусна да търси нещо особено, което лежеше на разбитата земя. Беше някъде тук. Той го усещаше, усещаше го така, сякаш беше част от него… или от нея. Долавяше и злото на страховитата планина.

Дори сега имаше същества, които трябваше да следят всеки негов ход, но не можеха, защото той ги беше накарал да гледат на друго място, към други неща. Беше дошъл, подготвен за най-лошото и точно това откри. Но той разполагаше не само със собствените си трикове, а и с още, които беше получил от други.

Колко иронично — след като беше порицан, сега той можеше да поиска всичко, от което се нуждаеше, и да го получи. Но много неща се бяха променили. Той намираше за особено интересно това, че един от най-непоклатимите фактори в Азерот беше изпълнената с опасности Грим Батол. Това му носеше някакво странно успокоение.

Изведнъж той засече нещото, което търсеше. От мисълта за предстоящото откритие го побиха тръпки. Точно до мястото, където трябваше да е то, лежеше някакво тяло. Можеше ли да бъде на… Както винаги нехаен в обноските, той се втурна с всички сили към тялото.

— О, слава!… — изсъска той.

Не беше тя, а само странно струпани камъни и пръст. Но под тях беше това, което накара сърцето му да забие лудо. Той вдигна талисмана. Скъсаната верижка увисна от ръката му. След всичките усилия да го преправи, за да може да поддържа връзка с нея, независимо от разстоянието, което ги дели, сега от него имаше полза, колкото от всеки един камък наоколо. Той отново се огледа, но от нея нямаше следа. Нямаше следа от Верееса. Магьосникът изруга.