За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Но ако съставът на съда не трябва да бъде постоянен, в неговите решения трябва да има постоянство; те винаги трябва да бъдат точно приложение на текста на закона.
Ако те са израз само на личното мнение на съдията, тогава хората биха живели в обществото, без да знаят точно какви задължения им налага то.
Необходимо е даже съдиите да бъдат с еднакво обществено положение с подсъдимия или равни на него, за да не си помисли той, че е попаднал в ръцете на хора, склонни към насилия над него.
Ако законодателната власт предостави на изпълнителната правото да вкарва в затвора граждани, които могат да дадат гаранция за своето поведение, свобода повече не може да има с изключение на случаите, когато гражданинът е задържан да отговаря без отсрочка, по обвинение в углавно престъпление; в тези случаи задържаните всъщност са свободни, защото са подчинени само на властта на закона.
Но ако законодателната власт се окаже в опасност поради някакъв таен заговор против държавата или поради някакви връзки с врагове отвън, тя би могла да разреши на изпълнителната власт да арестува подозрителни граждани, които ще загубят свободата си временно, за да я имат постоянно.
И това е единственото съобразено с разума средство да бъде заместена тираническата власт на ефорите и още по-тираническата на венецианските инквизитори.
Тъй като в свободната държава всеки човек, който чувствува, че е със свободна душа, трябва да се управлява сам, законодателната власт би трябвало да принадлежи на целия народ. Но понеже в големите държави това е невъзможно, а в малките е свързано с много трудности, необходимо е народът чрез своите представители да прави това, което не може да направи сам.
Хората много по-добре познават нуждите на своя град, отколкото нуждите на другите градове; и те по-добре съдят за способностите на своите съседи, отколкото за способностите на своите съотечественици. Ето защо членовете на законодателния орган не трябва да се избират от народа изобщо; целесъобразно е жителите от всеки крупен населен пункт да си избират свой представител.
Голямото преимущество на представителите е, че те са способни да обсъждат делата. Народът не е пригоден за това, което е една от големите слабости на демокрацията.
Не е необходимо представителите, получили веднъж от своите избиратели общо поръчение, да получават още и указания за всеки въпрос поотделно, както става в сеймовете в Германия. Вярно е, че по този начин думите на депутатите ще бъдат верен израз на гласа на народа; но това би довело до безкрайни протакания, би дало власт на всеки депутат над останалите и в най-спешните случаи цялата сила на нацията би могла да бъде възпряна от нечий каприз.
Когато депутатите представят някое съсловие — както добре го е казал господин Сидни38 — като например в Холандия, те са длъжни да се отчитат пред тези, които са ги упълномощили; но друго е, когато те са представители на малки градчета, както в Англия.
Всички граждани от даден окръг трябва да имат право да дадат гласа си за избиране на представител с изключение на онези, чието положение е толкова низко, че те са неспособни да имат собствена воля.
Повечето от древните републики са имали един голям недостатък: народът е имал право да взема важни решения, изискващи изпълнителска дейност, а това е нещо, за което той въобще не е способен. Той трябва да участвува в управлението само като избира своите представители; това е напълно по силите му. Защото колкото и малко да са хората, които могат да установят точните граници в способностите на човека, всеки е способен да реши изобщо дали този, когото е избрал, е по-сведущ от останалите.
Представителното събрание не трябва също така да се избира, за да взема някакви действени решения — работа, която то би свършило добре, а за да създава закони или да наблюдава дали тия закони, които е създало, се изпълняват — дело, което то и само то може да извърши добре.
В една държава винаги има хора, които се отличават помежду си по произход, богатства и почести; и ако те биват смесвани с народа, ако имат, както и всички други, по един глас, общата свобода ще стане за тях робство и те изобщо не ще бъдат заинтересовани да я защищават, защото по-голямата част от решенията ще бъдат против тях. Затова тяхното участие в законодателството трябва да бъде пропорционално на предимствата, които те имат в държавата; а това може да стане, ако се създаде орган, чрез който те да възпират начинанията на народа, както и народът да възпира техните начинания.
Така законодателната власт ще бъде доверена и на събранието на знатните, и на събранието на представителите на народа, всяко от които би имало отделни свои съвещания, цели, интереси.