Кралят на моста

— Представяш ли си да е истина?

— Може да ти стане малко по-забавно, ако се поусмихнеш, момче. От братовчед си можеш да научиш не само как се управлява кораб.

Лара се озъби в подобие на усмивка, но жената просто се засмя и се обърна към Арен.

— Колко време ще останеш?

— Само до утре, ако бурята утихне.

Челюстта й се стегна от видимо разочарование.

— Само толкова.

— Присъствието ми е необходимо у дома.

— Все така казваш. — Марисол въздъхна леко и поклати глава. — Значи ще ти трябват стаи за екипажа за през нощта. А за братовчед ти?

Стомахът на Лара се обърна. Но не заради него. Той със сигурност нямаше да…

— За тях, да. И една за мен.

Марисол повдигна вежда, а Лара се опита да потисне импулса да я удари с юмрук в хубавия малък нос.

Джор се прокашля.

— Той се ожени, Марисол.

Жената се изправи така рязко, че се удари в масата и разля чашите.

Арен остави своята чаша и отправи гневен поглед на Джор, но възрастният мъж сви рамене.

— Няма смисъл да обсъждаме темата. Сега вече знае, така че да се захващаме за работа.

Очите на Марисол заблестяха и тя запримигва бързо.

— Честито. Сигурна съм, че е очарователна.

— Характерът й е като горски пожар, а езикът — остър като нож.

Погледът на Марисол се обърна към Лара и през него преминаха твърде много мисли. Лара сведе очи към една цепнатина в масата.

— Убедена съм, че е много красива — отбеляза другата жена.

Арен замълча за момент.

— Красива е като ясно небе над Океана на ураганите. И точно толкова неуловима.

Стомахът на Лара се обърна, когато смисълът на казаното стигна до ушите и — комплимент, обвит в мрачна истина, която тя не можеше да отрече.

Лара сграбчи една от чашките и пресуши съдържанието й. Ушите й бучаха дори когато гледаше навсякъде другаде, освен към Арен.

Джор се изкашля шумно и размаха ръце.

— Трябва ни по още едно от същото.

— Май дори повече от едно. — Марисол седна на масата и кимна съвсем леко на музикантите.

Те оставиха струнните инструменти и взеха барабани и дайрета, които изпълниха заведението с ритъм. Между масите затанцуваха млади жени в ярки одежди, а гривните със звънчета по китките и глезените им задрънчаха в такт с припяващите им гласове. Клиентите започнаха да пляскат и след няколко секунди стана толкова шумно, че Лара не можеше да чуе мислите си.

Марисол също пляскаше.

— Няма доказателства, че кралят строи по-голям флот, за да се противопостави на валкотанската блокада. Няма никакви знаци, че се готви да прави нещо подобно. Имам източници по цялото крайбрежие, но нито една корабостроителница не се е похвалила с държавна поръчка.

Лара примигна. Тази жена беше шпионка?

— Цените на вносните стоки са скочили до небето. Храна няма освен тази, която хората отглеждат сами, а тя не е много, като се има предвид, че фермерите бяха извикани в армията. В градовете гладът се разпространява. Очаква се положението да се влоши още повече.

Арен пляскаше в такт с музиката.

— И Амарид не се притича на помощ? Мислех, че ще се вкопчат в тази възможност.

Марисол поклати глава.

— Амаридийските моряци се оплакват във всяко пристанище, където акостират, че сделката между Итикана и Маридрина им е взела хляба. — Тя хвърли поглед към Арен. — А сега, след като се видя, че сделката не върби както трябва, май злорадстват, че Маридрина си плаща за това.

— Колко отмъстително.

Марисол отпи глътка от чашата си и кимна.

— Подкрепата на конфликта с Валкота сред маридринийците от години намалява все повече, защото никой не вярва, че от него има някаква полза. Само че след сватбата и ответния удар на Валкота, подкрепата за открита война с тях нарасна десеторно. Мъже и момчета направо се хвърлят в ръцете на армията, изживяват се като спасители и… — Марисол млъкна и погледна към Лара.