Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Мисля, че си прекалено суров към себе си, Грейди.
— Точно колкото заслужавам. Едва когато осъзнах, че синът ми е по-важен за мене от отмъщението, се опитах да избягам от жестокостта, която ме следваше неотклонно.
— Затова ли напусна резервата?
— Напуснах, защото имах видение. Яви ми се Уакантанка и ми каза, че вече е време — обясни Грейди. — Дори тогава не можах да се разделя отведнъж с бурния живот, на който бях свикнал и шест месеца скитах, търсих място, където да се почувствам у дома си. Живеех чрез пушката си. Приемах всички предизвикателства и си създадох име на главорез. Както, за съжаление, добре знаеш, търсеха ме мъже, надяващи се да се прочуят с това, че са убили Размирника, прозвище, което ми лепнаха онези, които знаеха за миналото ми.
— Кой причини смъртта на Лятното небе?
— Не съм ги виждал, но преди да умре тя ми ги описа и шерифът откри имената им сред издирваните по снимка. Никога няма да забравя лицата им.
— Ами ако един ден пътищата ви се пресекат? Ти сам ли ще представляваш закона? Имаш син и съпруга, за които си отговорен, Грейди!
За първи път от смъртта на Бъди Сторм виждаше нещата в истинската им светлина. Не беше права, като смяташе Грейди виновен за гибелта на бившия си съпруг. Бедният Бъди, просто се беше случил на лошо място в лош момент. Всъщност Грейди е бил предизвикан и ако не бе реагирал светкавично, е щял да бъде убит насред улицата. Бъди не бе загинал от куршума на Грейди. Животът, посветен на отмъщението, бе направил от щастливия младеж закоравял размирник, наречен Тъндър, бе го превърнал в отчаян човек без угризения. Същото можеше да се случи и с нея, ако не прости на Тъндър за загубата на Бъди.
— Наистина не знам какво ще правя, ако се случи — бавно изрече Грейди.
— Прощавам ти, Грейди.
— Какво?
— Не бях права да те обвинявам за смъртта на Бъди. Беше случайност. Трагична, но все пак случайност.
— А за другото? — попита Грейди сериозно.
— Друго ли? Какво искаш да кажеш?
— За вината, която изпитваш, когато те любя. Все още ли съжаляваш, че аз, а не покойният ти съпруг, ти доставям това удоволствие? Още ли се срамуваш, задето с мен изпитваш неща, които не си познавала с Бъди?
Сторм се изчерви, смутена, че той разчита мислите й толкова лесно.
— Нищо не мога да направя. Цял живот съм познавала Бъди, както и ти Лятното небе. Ти навлезе много дълбоко в живота ми за толкова кратко време, а това ме плаши. Що за жена съм аз?
— Страстна си, Сторм Страйкър, и преди мен не си познавала радостта от сексуалното задоволяване. Не можеш да си представиш какво удоволствие ми доставя мисълта, че получих от теб нещо много по-важно от девствеността ти — тя по право принадлежи на Бъди. Предпочитам да ми отдаваш своя плам, своята страст, своята душа.
Сторм застина.
— Ти каза, че не искаш душата ми — рече кротко. — Дори не искаше любовта ми.
— А имам ли я?
— Аз имам ли твоята?
Колко й отива да отговаря на въпроса с въпрос, помисли си Грейди и потисна усмивката си.
— Давам ти единственото чувство, на което съм способен в момента.
— И какво е то?
— Загриженост. Ако не беше така, не бих се оженил за теб. Тялото ми те иска повече от всяка друга. Имаш страстта ми, грижовността ми, вниманието ми. Колкото до любовта, нека се придвижваме стъпка по стъпка. Твой ред е.
— Толкова лесно бих могла да те обикна, Грейди — изповяда се Сторм, — но ме е страх.
— От какво?
— Страхувам се от омразата, която е още в сърцето ти, от жестокостта, която те преследва и от стремежа към отмъщение, който изпълва живота ти. Страхувам се да не те загубя, както загубих Бъди… и се страхувам да отдам душата си и да не получа нищо в замяна.
— Не се бой от мен — рече Грейди и покри с целувки устните й. — Никога няма да те нараня. Когато тялото ми те обича, душата ми се пречиства от цялата омраза. Ти си тъкмо за мен, Сторм. Имам нужда от теб. Тим също.
— О, Грейди, ще ми се да ти вярвам.
— Ако не вярваш на мен, довери се на чувствата си. Ще те любя отново, скъпа, и когато тялото ти пламне и се задъхаш в екстаз, спомни си, че повечето двойки не изпитват никога нещо толкова дълбоко. Тогава ми кажи дали ми вярваш, или не.
Целувките покриваха нежно като летен дъжд лицето и шията й, ръката му се плъзна по корема й и кожата й настръхна от докосването. Когато пръстите му се спуснаха надолу да потърсят извора на нейното желание, Сторм разтвори крака и свободно ги допусна.
— О, боже, точно това исках — смая се Грейди, докато ръцете му търсеха влагата между краката й. Сторм бе безпомощна, но вместо да се срамува от това, дълбоко в нея се зароди и разцъфна нарастваща възбуда и тялото й се изопна като струна. Устните му омекотяваха тихите й писъци и езикът му предизвикваше нейния с безразсъден копнеж. Внезапно той се оказа върху нея, в нея, проникващ, отдръпващ се и отново проникващ.