Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Както при баща му, и при него под повърхността могат да се открият белезите на политическа дейност. С промяната на времето те добиват друга форма. По време на Втората световна война Али Хан е един от шефовете в мрежата на „Интелиджънс Сървис“ в Ерусалим, а неговата главна задача — „работата сред арабите“. След десанта във Франция играе ролята на свръзка между английските и американските секретни служби. (Наред с това той не забравя фамилните си задължения. Освобождава от „нацистки плен“ онези расови коне, които през войната по указание на Гьоринг са изнесени от френските конюшни и са притежание на неговото семейство.) След Втората световна война за известно време Али Хан е ръководител на пакистанската делегация в ООН.
Карим, Ага Хан IV, далеч не е толкова колоритна личност. Когато завещанието на неговия дядо е прочетено, фактът, че старият господин е обявил за свой наследник него, като прескача сина си, предизвиква всеобща изненада. В очите на света той също преди всичко е продължител на старите традиции — три месеца от годината (сезона на конния спорт) прекарва в парижкия си дворец, а през останалите разделя вниманието, си между едромащабната сделка с парцелите в Сардиния и няколко не особено съществени посланически функции в ООН, с които обикновено урежда своите пакистански, английски и американски фамилно-политичеоки контакти.
Същевременно той остава „вторият най-богат човек в света“ и то само защото потомците на Фатима в продължение на много десетилетия през определен период „са го измервали и са го намирали за тежък“.
ДАСО — АЙСБЕРГЪТ
Богатство — с провали.
В пустинята на Дьо Гол.
Смъртта е забранена.
Секретите на проектирането.
Сделката на века.
Изчезналият счетоводител.
„Кой сте вие, мосю Дасо?“
Когато през 1970 г. по всяка вероятност най-богатият, но във всеки случай най-влиятелният промишлен магнат във Франция се решава да отговори на този въпрос, той е на седемдесет и осем години. Но неговата книжка „Талисманът“, очаквана с голямо нетърпение, разочарова читателите. Верен на наименованията на своите машини — „Мистер“ и „Мираж“, той се въздържа да повдигне воала, който прикрива неговия живот, зараждането на състоянието му, връзките му с политическите и военните среди. Парижкият „Експрес“ тогава със сарказъм отбелязва: „В своята книга Дасо съчинява коледни приказки за малки деца. Според извода от неговото произведение човек трябва да се учи добре, много да работи, да бъде честен и издръжлив. А ако той намери за талисман и една четирилистна детелина, никога нищо не може да му попречи да бъде най-богатият човек във Франция.“
За това, разбира се, трябва много повече от една детелина с четири листенца, но не може да се отрече, че талант и инициатива безусловно са нужни. Дасо изминава сложен и много пъти авантюристичен път, докато постигне, по думите на един от подпредседателите на Френския парламент: „неговата приемна да бъде най-важната в цяла Франция“. И трябва да се случат много неща, за да може тогавашният министър на транспорта, бивш генерален директор на притежаваната от Дасо Парижка търговска банка, Албен Шаландон, да каже: „Според мен мосю Дасо е най-богатият човек във Франция, а може би и в цяла Европа. Но този човек е айсберг. Онова, което се вижда над водата, е само малка част от цялото.“ Но и онова, „което се вижда над водата“, съвсем не е малко.
Марсел Дасо, истинското име на когото е Марсел Блок, потомък на талантливо семейство, е роден в едно от дребнобуржоазните преградив на Париж. Баща му е лекар. Неговият по-голям брат Дариус Пол Блок е питомец на известната Политехника, където се възпитават най-добрите френски цивилни и военни инженери, по-късно генерал и член на Френската академия. Братовчед му Дариус Милот е един от най-големите френски композитори за времето си.
Конструкторският талант на младия Марсел се проявява рано. На тринадесетгодишна възраст той вече печели награда с един свой чертеж. А през 1909 г., годината, когато Блерио прелита Ламанша, той проектира нов вид въздушно витло. Седемнадесетгодишният конструктор го прави със собствени средства за 150 франка при един дърводелски чирак. По това време той посещава първата година от курса на създаденото Висше училище по аеронавтика.
Когато избухва Първата световна война, ръководството на създаващите се френски въздушни сили забелязва витлото на младия конструктор и с това бъдещият диктатор на френската самолетна промишленост вече записва името си в голямата книга на въздушните войни. Правителството възлага изработката на витлата на фабриканта за мебели Менкле, шеф на чирака, изработил прототипа. Не след дълго от тази фабрика излиза една четвърт от френското производство на витла. С тази фабрика след войната е свързана и съпругата на младия Марсел Блок: това е дъщерята на мебелния фабрикант, госпожица Менкле.