![Господарят на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/6/0/3/gospodaryat-na-svetlinata-bg-download.jpg)
Господарят на светлината [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
Сам приближи до нея, отвори люка и влезе.
— Ще можеш ли да се справиш с управлението, Обуздатею? — запита Тарака. — Да я накараш да литне в небосвода и да залее с разрушителна вълна земята?
— Сигурен съм, че Яма се е постарал да направи управлението колкото се може по-просто. Рационалността е неговата лебедова песен. Летял съм и преди на реактивни съдове и бих се обзаложил, че този не се различава много.
Той се приведе в кабината, настани се на пилотското място и огледа пулта за управление.
— Проклятие! — извика той като протегна ръка и тутакси я отдръпна.
Демонът се бе появил ненадейно, минавайки направо през металната стена на колесницата.
— Боговете се приближават бързо — съобщи той. — Особено Агни.
Сам натисна серия от превключватели и постави ръка на един клавиш. На контролното табло блеснаха разноцветни светлини и от някъде се раздаде тихо бръмчене.
— Колко далеч от тук са? — запита Тарака.
— Почти на половината път. Агни разширява с огъня си пътеката и се носи по нея сякаш е булевард. Изгаря всичко, което му се изпречи на пътя.
Сам придърпа една ръчка към себе си и като следеше индикаторите завъртя внимателно диска за управление. Корабът се разтресе.
— Готов ли си? — запита Тарака.
— Не мога да излетя, докато е студена. Трябва да изчакаме да се стопли. А и пулта за управление е по-сложен, отколкото очаквах.
— Преследвачите наближават.
— Знам.
От далечината достигна грохотът на няколко поредни експлозии, които заглушиха нарастващото бръмчене на колесницата. Сам придърпа ръчката още малко и продължи да нагласява диска.
След минута го повтори отново и бръмченето отслабна в едва доловимо мъркане.
— Изчезна — рече Тарака. — Умря.
— Кой? Какво?
— Демонът, когото изпратих да спре Господаря на Огъня. Не успя.
Последваха още експлозии.
— Разрушават Адския кладенец — рече Тарака.
Сам чакаше неподвижно, пот бе избила на челото му.
— Ето го — идва Агни!
Сам погледна през дългия наклонен защитен екран.
Богът на Огъня влезе в долината.
— Време е, Сидхартха.
— Още не — отвърна Сам.
Агни погледна към колесницата и вдигна жезъла.
Нищо не се случи.
Той стоеше с насочен към тях жезъл, сетне го свали и го разклати.
Отново го вдигна.
И пак не излезе огън.
Агни се пресегна, бръкна в раницата на гърба си и нагласи нещо. Докато въртеше ръка от предната част на жезъла изскочи огнен стълб и прогори отвор в земята, недалеч от колесницата.
Богът насочи жезъла към тях.
Нищо.
И тогава Агни се затича към кораба.
— Електронасочване? — запита Тарака.
— Да.
Сам придърпа към себе си ръчката и завъртя рязко диска. Около тях се разнесе рев.
Той натисна един бутон и от задната част на колесницата се чу свистене. Сам завъртя друго копче и в този миг Агни посегна към люка.
Разнесе се металическо звънтене, блесна ослепителна светкавица.
Сам изскочи от креслото и се втурна в тесния коридор.
Насреща стоеше Агни с насочен към него жезъл.
— Не мърдай, Сам — или Демон! — извика той над шума на двигателя и лещите му се озариха в червено. — Демон — повтори той. — Не мърдай, или ще изгориш заедно с твоя стопанин!
Сам се хвърли към него.
Агни не направи никакъв опит да се защити, изглежда и през ум не му минаваше, че другият може да нападне.
— Късо съединение, а? — изсмя се Сам и нанесе удар в шията. — Или слънчеви петна — продължи и удари слепоочието.
Агни падна настрана, Сам замахна и нанесе съкрушителен удар с острото на ръката право в адамовата ябълка.
Сам ритна с крак жезъла, който се затъркаля по коридора и когато посегна да затвори люка осъзна, че е твърде късно.
— Иди си, Тарака — извика той. — Това е моя война. Ти не можеш да направиш нищо повече.
— Обещах ти помощта ми.
— Няма с какво да ми помогнеш. Измъквай се, докато все още можеш.
— Щом такава е волята ти. Но последното, което трябва да ти кажа…
— После! Следващият път, когато се видим…
— Обуздателю, става дума за онова, което научих от теб… аз съжалявам… аз…
В тялото и главата му внезапно възникна мъчително, всеподавящо чувство, докато смъртоносният поглед на Яма се впиваше все по-навътре в съществото му.