Господарят на светлината [bg]

— Значи тази песен дрънкате на вашите фашистки балалайки?

— Избра неподходящо прилагателно.

— Ами ти използва всички останали.

— Изглежда, че по този въпрос никога няма да сме на едно мнение.

— Ако в отговор на въпроса защо подтискате света, всеки път бълваш подобни поетични фъшкии, то, естествено, не. Мисля, че просто не може да има разбирателство.

— Тогава да изберем друга тема за разговор.

— Макар че действително като те гледам си казвам: „Той е Смърт“.

Яма не отговори.

— Странна е все пак твоята страст. Чух че си бил стар, преди да станеш млад…

— Знаеш, че е вярно.

— Помня че беше вундеркинд по техника и майстор на оръжията. Изгуби юношеството си в пламъка на огъня и същия ден се превърна в старец. Тогава ли смъртта стана твоя водеща страст? Или по-рано? Или по-късно?

— Няма значение — изрече Яма.

— Защо служиш на боговете — заради онова, което ми каза, или защото ненавиждаш по-голямата част от човечеството?

— Не съм те лъгал.

— Тогава Смъртта е идеалист. Забавно.

— Не чак толкова.

— А може би, Господарю Яма, нито едно от тези предположение не е вярно? И страстта, която те управлява…

— Вече спомена името й — прекъсна го Яма. — В същата онази реч, в която я сравни със зараза. Не беше прав тогава и сега не си прав. Не искам да слушам същата проповед отново и тъй като в момента не съм затънал в подвижен пясък — няма да я слушам.

— Мир — усмихна се Сам. — Но кажи ми, сменят ли се понякога водещите страсти на боговете?

Яма също се усмихна.