Господарят на светлината [bg]

— И аз също. Какъв е този демоничен репелент?

— Открих химично вещество, безобидно за нас, към което демоните изпитват остра непоносимост.

— Хитро. Щеше да ми послужи във времената на Обуздаването.

— Да — съгласи се Яма. — А какво е това — да те обладае демон? Как се чувстваш, когато си подчинен на чужда воля вътре в теб?

— Странно, — рече Сам, — и малко страшно, но също и поучително.

— В какъв смисъл?

— Този свят в началото бе техен — каза Сам. — А ние им го отнехме. Защо да се откажат от онова, което ненавиждаме в тях? За тях, ние сме демоните.

— Но как се чувстваше?

— Подчинен на чужда воля ли? Струва ми се, че ти е познато.

Усмивката на Яма изчезна, после се появи отново.

— Искаш да те ударя, нали, Буда? Така ще почувстваш превъзходство над мен. За съжаление, аз съм садист и няма да го направя.

Сам се разсмя.

— Touche, Смърт — каза той.

Известно време се гледаха мълчаливо.

— Ще ме почерпиш ли с една цигара?

Яма му подаде цигара и я запали.

— Как изглежда в наши дни Първа база?

— Сигурен съм, че няма да я познаеш — каза Яма. — Дори ако всички жители измрат в този момент, след десет хиляди години ще изглежда все така перфектна. Цветята ще си цъфтят, ще свири музика и над фонтаните ще греят разноцветни дъги. Павилионите ще са отрупани с вкусни ястия. Градът, сам по себе си е безсмъртен.

— Подходяща обител, доколкото разбирам, за онези, които се наричат богове.

— Да се наричат? — запита Яма. — Грешиш, Сам. Божествеността, не се свежда само до едно име. Това е начин на съществуване. Човек не го достига с обикновено безсмъртие, дори и последният работник в полето може да постигне продължителност на своето съществуване. Може би тайната се крие в създаването на Облик? Не. Всеки компетентен хипнотизатор може да разиграва всевъзможни игри с образа си. Или в придобиването на Атрибут? Разбира се, че не. Мога да създам машини, далеч по-могъщи и по-точни от всякакви способности, на които би могъл да се научи човек. Да си бог — това значи да си самия себе си и то до такава степен, че страстите ти да съответстват на вселенските сили и всеки който те зърне да го знае още преди да е чул името ти. Един древен поет бе казал, че светът е пълен с отгласи и съответствия. Друг написа дълга поема за ада, където всеки човек е подложен на мъчения от онези сили, които са управлявали живота му. Да си бог — значи да умееш да разпознаваш в себе си най-важното и сетне да засвириш онези мелодия, която да е в най-пълно съзвучие с всичко останало на света. И тогава отвъд пределите на морал, логика и естетика, ти се превръщаш във вятър или огън, в море, планина, дъжд, слънце или звезди, в полет на стрела, в залеза на деня, в любовно обятие. Управлявайки страстите си, управляваш и света. И тогава, онези, които вдигат взор към боговете, ги наричат дори без да знаят имената им: „Той е Огън. Тя е Танц. Той е Разрушение. Тя е любов.“ И така, връщайки се към думите ти — те не се наричат богове. Това правят всички останали, които ги виждат.