Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Морфин се разкикоти лудешки. Гаунт изкрещя:
— Поправи го, безполезна буцо, поправи го!
В другия край на стаята Меропе се спъна, но преди да вдигне пръчка, Оджън бе извадил своята и каза „Репаро“. Гърнето веднага се поправи само.
За секунда Гаунт изглеждаше така сякаш ще застреля Оджън, но изглежда измисли нещо по-добро. Вместо това той се развика на дъщеря си:
— Добре, че добрият човечец от Министерството е тук, нали? Може би той ще те смъкне от плещите ми, може би няма нищо против мръсни безмощни…
Без да гледа към никого или да благодари на Оджън, Меропе взе гърнето и го върна с треперещи ръце на полицата. После изведнъж се притисна с гръб към стената между мръсният прозорец и пещта, сякаш не желаеше нищо друго освен да потъне в камъка и да изчезне.
— Господин Гаунт, — започна Оджън, — както казах причината за посещението ми е…
— Чух ви още първия път. — озъби се Гаунт. — И какво? Морфин е дал от това, което мъгълът е готвел за него… и какво от това?
— Морфин е нарушил магьоснически закон. — каза неотклонно Оджън.
— Морфин е нарушил магьоснически закон. — измитира Гаунт гласа Оджън, карайки го да звучи помпозно и напевно. Морфин се изкикоти отново. — Дал е на мръсния мъгъл урок, това не е незаконно, нали?
— Не, — каза Оджън — опасявам се, че е.
Той дръпна от вътрешния си джоб малко руло пергамент и го разви.
— Какво тогава е това — присъдата му ли? — каза Гаунт с гневно повишаващ се тон.
— Това е призовка от Министерството за изслушване.
— Призовка! Призовка? Кой си мислите, че сте, че да призовавате сина ми някъде?
— Аз съм шеф на отряда за нарушаване на неправомерно магическия закон. — каза Оджън.
— И си мислите, че ние сме измет, нали? — изкрещя Гаунт, приближавайки се към Оджън с мръсен пръст с жълт нокът, който сочеше в гърдите му. — Измет, която ще тича в Министерството, когато то му каже? Знаеш ли на кого говориш, мръсен малък мътнород, знаеш ли?
— Мислех си, че говоря с господин Гаунт. — каза Оджън, изглеждащ предпазлив, но неумолим.
— Точно така! — изрева Гаунт. За момент Хари си помисли, че Гаунт прави неприличен жест с ръка, но после осъзна, че показваше на Оджън грозен пръстен с черен камък, който носеше на средния си пръст, размахвайки го пред очите на Оджън. — Виждаш ли това? Виждаш ли го? Знаеш ли какво е? Знаеш ли откъде идва? Векове е бил в нашето семейство, от толкова далеч идем, чистокръвни! Знаеш ли колко са ми предлагали за това, с обшивка на Peverell, гравирани на камъка?
— Наистина нямам представа, — каза Оджън, мигайки, докато пръстенът се приближаваше на инч от носа му, — и наистина това няма нищо общо, господин Гаунт. Синът ви е извършил…
С гневен вой Гаунт рипна към дъщеря си. За секунда Хари си помисли, че ще я удуши, защото ръката му се насочи към гърлото й. В следващия момент той я завлече към Оджън, държейки златната верижка около врата й.
— Виждаш ли това? — извика високо на Оджън, разтърсвайки тежкият златен медальон с капаче, докато Меропе пелтечеше и се мъчеше да си поеме дъх.
— Виждам го, виждам го. — каза бързо Оджън.
— На Слидерин! — изкрещя Гаунт. — На Салазар Слидерин! Ние сме последните му живи наследници, какво ще кажеш за това, а?
— Господин Гаунт — дъщеря ви! — каза предупредително Оджън, но ръката на Гаунт вече бе пуснала Меропе, която се отдалечи от него, до ъгъла си, разтривайки врата си и опитвайки се да си поеме въздух.
— Е? — каза Гаунт победоносно, сякаш току-що бе доказал много сложен въпрос без да оставя място за съмнения. — Недей да ни говориш, сякаш сме мръсотията по обувките ти! Поколения чистокръвни, всички магьосници — повече, отколкото можеш да изброиш, не се съмнявам! — И той се изплю на пода в краката на Оджън. Морфин се разкикоти отново. Меропе, притисната до прозореца, с наведена глава и лице, скрито от косата й, не каза нищо.
— Господин Гаунт, — каза Оджън твърдо, — опасявам се, че нито вашите, нито моите предци имат нещо общо с настоящия въпрос. Тук съм заради Морфин, Морфин и мъгълът, който е срещнал вчера. По наши данни, — той погледна надолу към рулото си пергамент, — Морфин е направил заклинание или проклятие на въпросния мъгъл, което му е причинило много болезнен обрив.
Морфин се изкиска.
— Тихо, момче — озъби се Гаунт на змийски и Морфин млъкна отново.
— И какво ако го е направил? — каза Гаунт предизвикателно на Оджън — Предполагам сте изчистили кирливото лице на мъгъла и сте му настроили паметта…
— Това не е въпросът, нали, господин Гаунт? — каза Оджън. — Било е непредизвикано нападение над беззащитен…