Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Шимейн е истинска дама, която не пада по-долу от която и да е жена в това градче. Вижда се по начина, по който се движи и се държи. Тя притежава уверената, изискана елегантност на жена, която е била гледана добре и възпитана на добри обноски. Това се разбира и по говора й, въпреки този лек ирландски акцент, който се долавя от време на време. Ако още не си го проумял, девойчето напълно си струва цената, която си платил за него, господин Торнтън.
— Всичко, което каза, е самата истина — призна Гейдж. — Но има и още. Шимейн притежава неизброими дарби. Андрю вече започна да се привързва към нея. Може би си забелязала колко беше загрижен, когато си мислеше, че е наранена. Тя е страшно мила с него, много по-мила от… — Той внезапно млъкна, осъзнал, че се увлича в хвалбите си.
— Роксана? — подхвърли Мери Маргарет с мек, въпросителен тон. Не желаеше да предизвиква гнева му.
Гейдж предпочете да не отговори на въпроса й.
— Шимейн притежава особено излъчване — каза той. — И е много талантлива.
— О, несъмнено. Несъмнено. — Вдовицата замълча, за да отпие глътка чай, после седна в един люлеещ се стол до огнището и се взря в трепкащите пламъци. Измина почти минута, преди да погледне отново високия млад мъж до себе си. — Но трябва да те предупредя за слуховете, които вече се носят из града. Повечето, естествено, са плод на въображението на госпожа Петикоум. Ако тая жена гледаше собствената си работа толкова съвестно, колкото гледа работите на другите, би била същинска светица.
— Мога да се досетя, че слуховете не са много приятни — измърмори Гейдж. — Никога не са били.
— Щом човек е такъв хубавец като теб, сър, трябва да очаква, че хората ще говорят за него, а пък ако на всичко отгоре живее под един покрив с едно тъй чудно красиво девойче като Шимейн О’Хърн… хм, няма как да не плъзнат какви ли не приказки. Някои вече я наричат с всякакви обидни имена и разправят, че си я купил за играчка в леглото си. Бъди сигурен, че всички дебнат да видят кога коремът й ще почне да се надува.
Гейдж стисна челюст и заяви рязко:
— Купих Шимейн, защото от нея Андрю може да се научи да чете и да пише, когато порасне малко.
— Това ли е единствената причина? — тихо попита Мери Маргарет.
Гейдж я погледна изненадано, но за нищо на света не можеше да отхвърли мълчаливия намек, скрит в думите й, защото това би означавало да изрече явна лъжа.
— Ако аз бях привлекателен млад мъж като тебе и имах хубава слугиня като Шимейн — позволи си да продължи Мери Маргарет, — нямаше да се оставя да клюкарстват зад гърба ми. Щях да се оженя за момичето и да се усмихвам гордо, когато хората сочат корема й с пръст.
Веждите на гостенина й се извиха смаяно.
— Никога не се отказваш, нали, Мери Маргарет?
— Какво, за бога имаш предвид? — попита тя с престорено невинна усмивка.
— Много добре знаеш какво имам предвид — отвърна Гейдж. — Огньовете на ада сигурно биха се сковали в лед, ако някой ден вземеш, че престанеш да сватосваш неженените люде. Вие сте дяволски упорита жена, мадам.
Мери Маргарет се ухили и сви слабите си рамене.
— Нима си очаквал нещо друго? Та аз съм ирландка!
Той умолително вдигна очи към небето.
— Боже, пази този беден англичанин от всички ирландски жени на света!
ГЛАВА СЕДМА
Работилницата на обущаря се намираше в центъра на Нюпорт Нюз и въпреки че денят бързо се изнизваше, Гейдж не искаше да си тръгне от градчето, преди да е изпълнил всички задачи, заради които бе дошъл. Последната от тях беше да поръча обувки за своята прислужница. Той спря каруцата си пред дюкяна на обущаря и свали първо сина си, а после и Шимейн долу на пътя. Докато го правеше, забеляза, че доста хора са се спрели на улицата и ги гледат с безсрамно любопитство. Изглежда интересът им беше съсредоточен преди всичко върху момичето. Не му беше трудно да се досети какво си мислят повечето от тях, особено като имаше предвид скорошния си разговор с госпожа Макгий. Освен това новината за свадата между Шимейн и Потс сигурно вече се беше разпространила из цялото градче и някои хора несъмнено искаха да видят какво е станало с момичето.
Сред зяпачите, които се промъкнаха най-наблизо, имаше и неколцина млади ергени. Гейдж не допускаше, че мършавата госпожа Петикоум е била способна да похвали красотата на една затворничка, но други от местните хора, станали свидетели на закупуването на Шимейн, сигурно вече бяха успели да опишат правдиво новата му прислужница. Вероятно тъкмо техните разкази бяха разпалили любопитството на младежите. От друга страна, каза си той, всяка по-хубавка девойка би могла лесно да събуди интереса им, като се има предвид недостига на свободни жени в околността.