Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Времето се точеше бавно, нервите й се изпъваха все повече, докато вече едва издържаше. Нетърпеливо чакаше някакъв знак отгоре, който да извести идването на Максим, като се стряскаше при най-малкия шум. Най-после се отпусна на един стол до отдалечения край на масата, където се чувстваше скрита от Максим и започна да упражнява половин дузина възможни отговори на обвиненията му, които очакваше.
— Добро утре, — чу се от стълбите гласът на Максим и когато Елиза погледна нагоре, видя топла усмивка. Особено я порази, че в погледът му нямаше никаква студенина.
— Добро утро, милорд, — отговори тя, подчертавайки титлата му, с което преди изразяваше подигравка. Наблюдаваше го внимателно над ръба на чашата си, когато той прекоси салона. Максим застана до стола й. Тя седеше със скръстени в скута ръце, но въпреки това готова да скочи, ако се нахвърли върху й.
— Изглеждате отпочинала, Елиза. Добре ли спахте?
— Много добре, милорд — измърмори тя.
Между другото той протегна ръката си и погали една къдрица. Сърцето й заби по-бързо, когато почувства ръката му на раменете си. Като че бе здраво прикована. С усилие зададе въпроса, който гореше на устните й.
— А вие, милорд? Добре ли спахте?
Видимо замислен, Максим кръстоса ръцете си на гърдите и вдигна очи към гредите на тавана, преди да погледне отново Елиза.
— Да, достатъчно добре, като се има предвид…
Елиза се приготви за следващите му думи. Нямаше в никакъв случай да я учуди, ако изревеше изведнъж в ухото й.
— Мислите ми не ме оставяха на мира, — продължи Максим умело. — Тогава се отпуснах на един стол пред камината. За съжаление сънят ме победи и така прекарах нощта седнал.
Непосредствената му близост пречеше на Елиза да почувства облекчение.
— Имаше ли причина за вашето безпокойство? — попита тя.
Максим се наведе напред, за да усети мириса на косата й и с широка усмивка каза:
— Мислех за вас, чаровна Елиза. Бях ви обещал.
Погледът й срещна неговия. Каква игра разиграваше пък сега?
— За мен, сър? — попита тя учудено.
Усмихвайки се, Максим пусна копринения й кичур коса и се отправи към срещуположния край на масата, където взе от готвача една кана греяно вино.
— Мисля си какво да продам, за да платя дрехите, които така великодушно поръчахте — каза той, като седна и вдигна каната към устните си.
— Ах. — Само една думичка, казана съвсем тихо и с разочарование. Но наистина ли сериозно бе повярвала, че той изпитва нещо повече към нея? — Милорд, не се тревожете. — Тя бавно се овладя. — Не ми трябват вашите пари.
— Как така? — попита той учудено.
— Съвсем просто. Аз притежавам достатъчно пари, за да мога да си купя каквото поискам.
— Вие твърдите, че сте имали достатъчно пари, но как при отвличането успяхте да ги вземете със себе си?
Макар че Елиза наведе очи и се обърна малко настрани, за да може по-добре да изпъкне профилът й, изглеждаше, като че вири нос, за да почувства той пренебрежението й.
— Един приятел ми помогна, — отговори тя с инстинкта на жена.
Фон Рейн! Мислите на Максим захапаха здраво тази въдица. Само той можеше да е! Подарък ли бе това? Или отплащане за…? Максим не допускаше това предположение и се бореше със себе си.
— Изглежда сте допаднала много на Николаус, — отвърна той, като успяваше с мъка да прикрие тлеещия яд. — Питам се обаче дали би ви задоволила ролята на жена на ханзейски капитан.
— Какво ви засяга това, милорд? Сигурно достатъчно сте оплетени в чувствата си към Арабела, за да се тревожите дали бих била доволна при избора на съпруг. Фактът, че ме отвлякохте от моята родина, далеч не ви прави мой настойник.
— Е, изпитвам известна отговорност.
— Вашата отговорност се изчерпва с това да ме заведете възможно най-скоро в къщи, а докато ме държите затворена — да се грижите за моята прехрана. Личният ми живот изобщо не ви засяга. — С това Елиза стана, направи лек реверанс и излезе навън, а той остана да седи пред камината и да гледа мрачно към огъня.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Леденият вятър виеше около каменните зидове на Хоенщайн и минаваше през всяка пролука и цепнатина. Елиза настръхна, когато студеното течение прогони топлината, идеща от огъня в камината. Въпреки вълнената пелерина, с която бе обвила раменете си, тя зъзнеше. Отгоре се чу гласът на Максим, който ревеше заповеди с нетърпящ възражение тон. Веднага след това Фич и Спенс затрополиха по стълбите нагоре. Двамата се бяха увили с дебели пелерини и изглеждаха като рунтави чудовища от далечния север на фона на снежната покривка.
Те спряха пред камината, за да свалят пелерините си, след това Фич посегна отново към триона и вдигна един наръч дъски, докато Спенс ровеше в едно сандъче с пирони, клещи и други инструменти. Фич поздрави Елиза, минавайки покрай нея с едно бързо „Добро утро, мадам“ и отмина. Двамата се повлякоха по стълбите нагоре с всичките си инструменти и дървении. На горната площадка ги очакваше маркизът, разкрачен, поставил ръце на кръста си; той гледаше към покрива, където бурята бе разтурила временната кръпка. Без да проговорят и без да направят опити за извинение, те се заеха бързо с поправката на покрива, като този път получаваха помощ и указания от негово благородие.