Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Мисля, че един от слугите иска да говори с мен. По-добре да отида да видя какво става.
Люсиен пусна жена си и я проследи с поглед. Когато тя вече не можеше да го чуе, каза:
— Ценя такта, с който отклонихте поканата на Клара.
— Не беше такт — обясни Кърлейн. — Наистина имам уговорка за довечера. Но разбирам и ценя вашата загриженост. Аз също не бих искал съпругата ви да разбере за нещо толкова грозно като нашия бас — той вдигна ръка и заразглежда, привидно разсеяно, ноктите си. — Готов ли сте да гледате на облога като на загубен?
— Не. Още не.
— Е, добре — отговори бързо Кърлейн, отпусна ръка и се усмихна, — за в случай, че някой ги наблюдава. — Аз съм търпелив човек. Радвам се, че бяхме известно време сами. Бих искал да ви предупредя за нещо грозно, което ще се случи в края на седмицата.
— За какво става дума? — втренчи се в него Люсиен.
— Памела Холинг — отговори Кърлейн. — Има намерение да публикува в следващия брой на „Глед Тайдингс“ една от своите злобни карикатури. Трябва да представлява файтон със счупена ос в тъмна улица и трима души, двама мъже и една жена, един от мъжете държи във всяка ръка пистолет и очевидно има достатъчно барут, за да стреля и трети път. Мисля, че е излишно да ви обяснявам какво трябва да означава тази сцена.
Люсиен си пое дълбоко дъх, а когато гласът му престана да трепери, попита:
— Отдолу има ли текст?
Кърлейн кимна.
— Греховете на бащата.
Беше по-злобно отколкото Люсиен бе очаквал и той примига недоверчиво два пъти, преди да се овладее.
— Тя е злобна жена — каза съчувствено Кърлейн, а на лицето му беше изписано разбиране.
— Джак ми каза, че сте се помъчили да му станете приятел. Предполагам, че трябва да ви благодаря, въпреки, че се правите на глупак. Памела е жена, на която не може да се има доверие. Но това сега сигурно сте си го измислили сам.
— Нека си призная, че трябваше да променя мнението си за вас, милорд. Сигурно са много малко мъжете, способни да покорят така успешно една жена и то за по-дълго време. Вие или сте идиот, или луд. Или природата ви е такава, каквато аз изобщо не мога да си представя.
Люсиен не можа да не се засмее.
— Може пък да съм мазохист, не допускате ли?
— И така да е — въздъхна Кърлейн, — не бих решил, че е много забавно. Ако позволите да го кажа — лейди Холинг е злокачествено заболяване.
— Кажете каквото желаете — насърчи го Люсиен, — то няма да засегне нито Памела, нито мен. Допреди няколко месеца на тема вашите чувства и двамата щяхме само да си умираме от смях. Щяхме да полеем наученото с шампанско. Защото нашите разговори протичаха все по този начин. Може наистина да е странно и извратено — призна Люсиен, — но вие не бихте разбрали хора като Памела и мен, каквото и да се опитвам да ви обясня.
— Напротив, щях и то по-добре отколкото си мислите — каза Кърлейн. — Жестокостта може да бъде не по-слаба дрога от опиума.
— Да — кимна леко Люсиен. — Наистина е дрога, макар и такава, от която бих искал да отвикна. Заради съпругата си.
— Това ме радва, милорд.
— Не ме интересува, Кърлейн. Благодарен съм ви все пак за вашето откритие. Трябваше да го предвидя, но се разсеях. Няма да забравя услугата, която ми направихте.
— Не го направих заради вас.
— Давам си сметка за това.
— Ами добре — измърмори Кърлейн. — Ще се погрижите ли за лейди Холинг?
— О, да — обеща Люсиен. — Ще се погрижа за нея. Не се съмнявайте.
16
— О, Люсиен. Не е ли чудесно? Каква съвършена нощ за празненство. Ще се насладя на всеки миг.
Люсиен се усмихна на възторжената си жена, докато я отвеждаше в сепарето, което беше резервирал за вечерята и където масата за компанията вече беше сервирана.
— С пълно право — каза той — и се отпусни. След целия този ден и грижите ти около пикника заслужаваш една хубава вечер. Мислех, че си вече капнала. Не разбирам откъде черпиш толкова енергия, скъпа.
Тя се обърна и му подари лъчезарната си усмивка.
— Мисля, че от теб. Защото си толкова добър съпруг, Люсиен и защото толкова много те обичам.
Тя го обича. Вярваше, че е така, но да чуе за пръв път тези думи направо го зашемети. Няколко секунди не можа даже да си поеме дъх. Едва появата на гостите му възвърна самообладанието.
— Радвам се — измърмори той и си каза със закъснение, че такъв отговор е повече от неуместен. Би трябвало и той да й каже за чувствата си, но сега, когато вече не бяха насаме, и това му се видя неуместно.
Все пак светлината не изчезна от погледа на Клара, тя сякаш дори не забеляза, че не е получила уместен отговор, вместо това се обърна веднага към Бела и я помоли да седне до нея, а на Улф разреши да приближи стола си.