Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
„Макар вече да не ме е страх — каза си той, както му бе станало навик, — на мен все още ми липсва истинска храброст. Да изтърпиш лишения и да преодолееш трудности, не е малко. Но решителността и смелостта са все пак нещо друго! Иска ми се да изживея някое истинско приключение, за което е нужна страшна смелост. Наистина тук, в пустинята, не можеш да видиш жива душа, но трябва да е чудесно да се сблъскаш с някое чудовище… е, да не бъде чак толкоз отвратително като Играмул, но затова пък много по-опасно. Трябва да е красиво и едновременно с това най-страшното създание на Фантазия. И аз ще изляза насреща му и…“
Бастиан не можа да продължи, защото в този миг усети, че земята под него започва да се тресе. Грохотът бе толкова силен, че човек го възприемаше по-скоро с тялото, отколкото е ушите си.
Бастиан се обърна и видя, че в далечината, на хоризонта на пустинята става нещо странно. Някакво огнено кълбо се доближаваше оттам с шеметна бързина. С невероятна скорост то описа няколко кръга около мястото, където седеше Бастиан, и внезапно се отправи право срещу него. В нажежения трептящ въздух, през който очертанията на всички предмети се виеха като пламъци, това същество приличаше на танцуващ огнен демон.
Страх обзе Бастиан и преди да е премислил, той побягна към долчинката между червената и синята дюна, за да се скрие от приближаващото огнено чудовище. Но едва попаднал там, той вече се срамуваше от страха си и го потисна.
Посегна към Златин на гърдите си и усети как цялата смелост, която току-що бе пожелал да притежава, се стича към сърцето му и го изпълва.
Тогава той отново чу силния грохот, който разтърси земята в пустинята, но този път съвсем отблизо. Погледна нагоре.
На върха на огненочервената дюна стоеше огромен лъв. Той бе застанал точно пред слънцето, така че грамадната грива обгръщаше като с ореол от пламъци лицето му. Но тази грива, а и останалата козина бяха не както е обикновено при лъвовете жълти, а също така огненочервени, както и пясъкът, върху който стоеше.
Лъвът, изглежда, не бе забелязал момчето, което в сравнение с него едва се виждаше долу между дюните. Той по-скоро гледаше червените букви, които покриваха склона на отсрещния хълм. И тогава отново се разнесе могъщият му боботещ рев:
— Кой направи това?
— Аз — отговори Бастиан.
— И какво означава то?
— Това е името ми — отвърна Бастиан. — Казвам Се Бастиан Балтазар Букс. Едва сега лъвът погледна към него и Бастиан имаше чувството, че е обгърнат от пламъци, които ще го превърнат начаса в пепел. Но това усещане веднага изчезна и той издържа погледа на лъва.
— Аз съм Граограман, господарят на Цветната пустиня, име наричат Пъстрата смърт — рече огромното животно.
Те все още се гледаха един друг и Бастиан усещаше смъртоносната сила, която излъчваха тези очи.
Двамата сякаш невидимо си мереха силите. В края на краищата лъвът сведе поглед. С бавни царствени движения слезе от дюната. Когато стъпи на морскосиния пясък, той промени цвета си така, че козината и гривата му също станаха сини. Огромното животно се изправи за момент пред Бастиан, който го гледаше от долу на горе както мишка — стоящата пред нея котка. Тогава изведнъж Граограман се свлече на земята и положи глава в краката на момчето.
— Господарю — рече той, — аз съм твой слуга и чакам заповедите ти!
— Искам да се махна от тази пустиня — каза му Бастиан, — можеш ли да ме изведеш от нея?
Граограман поклати грива.
— Не мога да сторя това, господарю.
— Защо?
— Защото нося пустинята със себе си.
Бастиан не можа да разбере какво иска да каже лъвът и попита:
— Няма ли друго същество, което да ме отнесе оттук?
— Та това е невъзможно, господарю — отвърна Граограман. — Там, където съм аз, надлъж и нашир няма жива душа. Достатъчно е да се появя, за да превърна и най-силните и страшни същества на хиляди километри наоколо в пепел. Затова ме наричат Пъстрата смърт и Царя на Цветната пустиня.
— Ти грешиш — рече Бастиан. — Не всяко същество изгаря в твоето царство. На мен, както виждаш, нищо не ми стана.
— Защото носиш Сиянието, господарю. Златин те пази… дори и от мен, най-смъртоносното същество от всички същества на Фантазия.
— Искаш да кажеш, че ако нямах Съкровището, и аз щях да се превърна в купчина пепел?
— Така е, господарю. И то щеше да стане, макар и против волята ми. Защото ти си първият и единственият, който говори с мен.
Бастиан хвана знака.
— Благодаря, Месечке — каза тихо той.
Граограман отново се изправи в цял ръст и погледна надолу към Бастиан.
— Мисля, господарю, че ние имаме доста да си кажем. Аз може би ще ти разкрия тайни, които не са ти известни. Може би и ти ще ми обясниш загадката на моето битие, останала тайна за мен.