Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
На изток, на хоризонта на Перелин, започнаха да играят първите нежни седефени тонове на зората. И колкото по-светло ставаше, толкова по-бледо светеха нощните растения.
— Най-сетне! — възкликна Бастиан. — Вече си мислех, че тук никога няма да дойде ден.
Той седна на дъното на цвета и се замисли какво му се иска да прави сега. Да слезе отново долу и да продължи да се разхожда? Е, разбира се, като господар на Перелин можеше да си проправи път накъдето поиска. Можеше да обикаля с дни, месеци, а дори и с години. Джунглата беше твърде голяма, за да може някой ден да напусне пределите й. Колкото и красиви да бяха нощните растения, Бастиан не можеше да остане сред тях цял живот. Е, друго щеше да бъде да преброди например някоя пустиня — най-голямата пустиня на Фантазия. Ето ти нещо, с което човек спокойно би могъл да се гордее!
И в този момент той усети, че грамадното растение силно се разтърси. Стеблото се сведе и се чу някакъв шум, сякаш нещо се пречупи и започна да се сипе пясък. Бастиан трябваше да се хване, за да не се изтърколи от цвета, който продължаваше да се накланя и вече стоеше в хоризонтално положение. Ужасна беше гледката, която се разкриваше към Перелин.
Междувременно слънцето бе изгряло и се виждаше, че навред цари разрушение. От огромните нощни растения не бе останала и следа. Много по-бързо, отколкото се бяха образували, сега те се разпадаха под ярките лъчи на слънцето и се превръщаха в прах от фин цветен пясък. Само тук-там се подаваха пъновете на някои огромни дървета, които се свличаха като изсъхнали пясъчни кули. Единственото растение, което все още сякаш успяваше да устои на разрушението, беше онова, в чийто цвят седеше Бастиан. Но когато той се опита да се хване за листата на цвета, те се превърнаха в песъчинки и се разпиляха като облак прах. Сега, когато вече нищо не му пречеше да види земята, той разбра на каква шеметна височина се намира. Ако не искаше да падне, трябваше да слезе колкото може по-бързо.
Той се смъкна внимателно от цвета, за да не предизвиква ненужни сътресения, възседна стеблото, което сега се бе огънало като рибарска пръчка. Едва сторил това, зад гърба му целият цвят се срина и се разпръсна като облак червен пясък.
Бастиан продължи много предпазливо. Друг не би издържал на страшната гледка от тази шеметна височина и би паднал от ужас, но на него изобщо не му се виеше свят и той запази пълно самообладание. Знаеше, че едно-единствено необмислено движение може да прекърши растението. Не биваше да допуска опасността да го тласне към безразсъдни постъпки. Бавно се придвижваше напред. Най-сетне достигна мястото, където стеблото почна да се изправя и най-накрая стана съвсем отвесно. Той го обгърна и започна да се плъзга сантиметър по сантиметър по него. Отгоре често го застигаха облаци цветен прах. Вече нямаше странични клони, а там, където се подаваше някой чеп и Бастиан се опиташе да го използва като опора, той веднага се изронваше. Надолу стеблото ставаше все по-дебело и Бастиан вече не можеше да го обхване с ръце, а все още беше много далече от земята. Той спря, за да обмисли как да продължи.
Ала един нов трус, който премина през огромния ствол, му спести всякакви по-нататъшни размишления. Онова, което бе останало от стеблото, рухна като подсечено и образува островърх хълм, по който Бастиан се търколи с бясна скорост, преметна се няколко пъти и накрая се озова в подножието му. Падащият след него цветен прах почна да го затрупва, но той се измъкна, изтърси пясъка от ушите и дрехите си и плю няколко пъти силно. После се огледа.
Пред очите му се разкриваше невиждана гледка. Наоколо пясъкът бе почнал да се движи бавно като река. Стичаше се на потоци, образуваше въртопи и поемаше в различни посоки, за да се събере на хълмове и дюни с най-различна височина и размери, но винаги с един и същи цвят. Светлосиният пясък се отправяше към светлосиня купчина, зеленият пясък — към зелена, а виолетовият — към виолетова. Перелин чезнеше и на негово място изникваше пустиня, и то каква!
Бастиан се бе изкачил на една дюна с пурпурночервен пясък и докъдето стигаше погледът му, не се виждаше нищо друго, освен хълмове с всевъзможни цветове. Всеки от тях имаше неповторима окраска. Най-близо до него се намираше един кобалтовосин, после се издигаше шафрановожълт, зад тях сияеха в пъстрата си премяна карминеночервен, друг — с цвят на индиго, трети — като зелена ябълка, после — небесносин, оранжев, прасковенорозов, синьо-лилав, тюркоазеносин, лилавовиолетов. Имаше и зелен като мъх, рубиненочервен, тъмнокафяв, с цвят на старо злато, яркочервен и лазурносин. И това продължаваше от единия до другия край на хоризонта, така че той просто не можеше да повярва на очите си. Златни и сребърни поточета от пясък течаха между хълмовете и разделяха цветовете един от друг.