Приказка за Стоедин
- Автор: Русев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за Стоедин». Краткое содержание книги:
— Мен ми е драго, кат ни питаш тъй — усмихнал се още Матаки и говорел на Фотко, но гледал в Стоедин. — Щото измежду нази има много подобни, дето са тръгвали нявга за жива вода… от много и различни краища.
— Аааа, колко години се събарях аз подир тая жива вода! — възкликнал Едноокия. И пак се надигнал мълвеж: — Ами аз?…
— Ами аз колко години потроших по нея?…
— Е защо се отказа, бре? — ококорил се Фотко.
— А че един ден си рекох: Кольо, дири я, дири я — видя к’во стана. Я сега да спреш да я дириш — пък да видим какво ще стане. И — тъй — ухилил се Едноокия.
Надигнал се сподавен кикот — и млъкнал като скъсан. А Стоедин все така мълчал и мълчал.
Пондьо и Матаки се спогледали. През сърчицето-шпионка прониквал слънчев лъч и падал на стената. Пондьо го премерил и се изненадал с все сила: — Бря, че то, времето, наближило! Още три пръста и Съществото ще е способно да се произнесе.
— Само да не пропуснем, че ще трябва да го чакаме до утре — настойчиво додал Матаки и се вторачил в Стоедин. — Как ще се спогодим, драги гости?… С какво ще плащате?… За колко си продадохте платното?
— А, тях ги не пипаме, те не са наши — вдигнал ръка Фотко.
— Ами тогаз?
— Имаме с какво да плащаме — внезапно и отчетливо изрекъл Стоедин. И домакините веднага се раздвижили, надигнал се шепот, а любопитството им станало лакомо и нетърпеливо.
— Я, останали два пръста време! Как шеметно пълзи!
Но Стоедин отново се вкаменил и гледал тежко и непроницаемо.
— Добре, обикнах ви — не хващате гола вяра! — решително скочил Матаки. — Понде, да им обадим отде Съществото я знае гневната приказка! — и се обърнал към тълпата бивши юнаци. — Да им обадим истината!
— Която истина! — изстъпил се Пондьо и високо издекламирал: — Начева! В далечното! И много далечно! Минало!
Подали му кожух и той го облякъл наопаки. Матаки се пребрадил като бабичка, нацапал едната си ръка с утайка от кафе и се прегърбил. Тълпата се разделила, начело на купувачите застанал Едноокия, а на продавачите — Щърбавия.
Пондьо: Ази, мискин Каталан, съм прааа-пра-прадядото на сегашните Гъдьо, Матаки и Пондьо! Които още не са се пръкнали! Поел съм да диря ЖИВАТА ВОДА!
Матаки: (се изпискал). Пък аз съм бабичка, лютива и коварна! Дошла съм незнайно откъде, ала знайно защо: не давам да се продължи към живата вода и силно преча!
Едноокия дал знак и купувачите се залюлели в такт:
Купувачите: Фиууууу!… Силен вятър вее в таз околност! Фиуууу, фиууууу и пак фиуууу!
Щърбавия дал знак и продавачите дружно зашепнали:
Продавачите: Стъп-стъп… стъп-стъп… Уморени стъпки.
Пондьо: Вървя, ала съм много веки изтощен и гледам в пътя!
Продавачите: Стъп-стъп… Стъп-стъп…
Купувачите: Фиуууууу!… Туп! Камък пада от дувар.
Пондьо: Я! Тоз пусти път дотук довадя, ала извънка не отвадя! Ще вляза!
Продавачите: Стъп-стъп… Стъп-стъп… Много предпазливо.
Купувачите: Скррррр-рц! Хлоп! Голямата външна порта.
Пондьо: Вря!… Празен двор, с две малки протки!
Продавачите: Защото тогаз там още не е имало упътвачи! Те се появяват много надире, кат някой троскот! И бабичката им обажда как се отваря протката насам! А пък тогаз мискин Каталан втрещено се огледал в празното! Ог-лед-оглед!…
Пондьо: Оооо, разгневих се и още ще се разгневя! Затуй ли минах толкова премеждия? Да се опра в две протки, дет не мога да оттуля?
Купувачите: Дум-дум-дум! Дум-тряс!
Пондьо: Не щеш да се отвориш? Я пак!
Купувачите: Рит-дън!… Рит-дън-дън-дън!
Пондьо: О, всуе!
Продавачите: Бабичка от скришно: кис-кис-кис!
Матаки: На, туй се иска! Мед ми капе!
Пондьо: Ооооо, гневно ме съмнение обзема! Защо ми е тоз вълшебен пръстен, като не мога да продължа накъмто живата вода?… Зер да го завещая на внуци и правнуци?
Матаки: Ах, как се разтревожих! Поврага! Нима го има тоз вълшебен пръстен?… А, много е опасен тоз чиляк. Не трябва той натамка да премине! Не, не и не! По никой начин!
Пондьо: Оооо, всичко ми дотяга! И съм непоносимата отчаян.
Матаки: Ааааа, тоз чиляк ме вече плаши — ще се догади да издума оназ вълшебна гневна приказка и ще отвори главната ми протка! Не ще го туй допусна! Време е да му се появя!
Продавачите: Появ-появ!… Появи се…
Пондьо: Бабичко! Коя си ти, в туй каменно безлюдие?
Матаки: (скрил нацапаната ръка). Ах, само да не забележи тази, лошата ръка, която крия зад гърба си свой! Защото с нея ще посегна да му откъсна езика! (Високо) Юначе, не те чувам харно, приближи се!